Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини

Международни актове

Доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка

 

Публикуваме линк към сборник, в който са обобщени съществуващите стандарти по отношение на почти всички въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт и нейното добро управление. Сборникът е съставен с подкрепата на CEELI - Правна инициатива за Източна и Централна Европа, основана от Американската юридическа асоциация.

Към сборника, моля натиснете  т у к

Основните препоръки в доклада обобщено:  

Реформа в организацията и всички дейности на Висшия съдебен съвет

- Разделянето на ВСС на две колегии - в доклада се припомнят отново препоръките на Венецианската комисия кадровите и дисциплинарните въпроси на магистратите да се решават от съдии за съдии и прокурори за прокурори.

Системата за случайно разпределение на делата  - по този пункт критиката в доклада е най-сериозна - припомня се, че по откритите несъответствия на компютърната система при одита във ВАС и СГС  през 2013 г. ВСС не е извършил "последващи действия", поради което в края на 2014 са се разразили скандали в СГС; и че поради това, че ВСС не е предприел мерки, се е наложило "да се намесят външни лица".

 Припомня се отново най-критичното заключение за управлението на съдебната власт в България от  доклада от 2014 г., че: "Въпреки някои важни стъпки по отношение на управленски реформи, ВСС не се разглежда като самостоятелен и независим орган, който да гарантира  независимостта на съдебната власт от изпълнителните и парламентарните органи на власт" .

- Назначенията в съдебната система - да се формулират и спазват ясни норми за професионалните и моралните качества, интегритетът на магистратите (моралната безупречност) да стане приоритетен в  стандартите за назначенията, включително на най-високите нива. Посочен е изрично въпросът за почтеността - че отговорните за съответните назначения трябва да покажат, че "всички възникнали  въпроси са разгледани и проследени". Изборът на председател на ВКС е отбелязан като тест за  системата и за българските институции да проведат прозрачна процедура.

- Системата за гласуване във ВСС отново под критика - както в предишния доклад и сега е поставена под съмнение системата за гласуване, която ВСС отказа да промени и запази електронната програма, вместо да въведе бюлетините, които осигуряват едновременно гласуване. Посочва се, че    предстоящият утре избор на председател на Върховния касационен съд е станал проблематичен както заради отлагането с неясни мотиви на процедурата, така и заради "системата за гласуване".

 Реформа на Инспектората към ВСС

- Да се изпълни със съдържание дейността на Инспектората към ВСС - припомня се, че стои вакантно мястото на "независим ръководител" на Инспектората, въпреки излъчването на две независими кандидатури, което пречи да бъде ефективен.

Борбата с корупцията и организираната престъпност

- Да се огледат критични области в НК -  които се нуждаят от спешно усъвършенстване за подобряване на борбата с корупцията и организираната престъпност, това се преперъчва в доклада бз да се посочва насока в която да се променя НК.

- Мерки за да не се отклоняват осъдени от изпълнение на наказанията - да се огледат празнините в законодателството и в действията на институциите, за да не се избягва изтърпяването на присъда или на финансова санкция, наложена по съдебен ред.

Можете да прочетет доклада на Европейската комисия  т у к

Общ коментар № 1 (2014) на Комитета за правата на хората с увреждания по чл. 12 "Равнопоставеност пред закона" от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Коментарът може да откриете тук, в прикачения файл или на официалната интернет страница на МП: http://mjs.bg/48/

Уважаеми колеги,

Представяме Ви Становище 17 (2014) относно оценка на работата на съдията, качество на правосъдието и зачитане на независимостта на съдебната власт.

Становището може да откриете тук или в прикачения файл.

Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) нееднократно е имала повод да изложи мнение за провежданата съдебна реформа в България. В становище от 22-23 март 1999 г. (CDL-INF (99) 5) комисията е изразила загрижеността си от политизирането на процеса на избиране на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. В последващо становище на Венецианската комисия относно проектозакона за изменение на Закона за съдебната власт, прието от комисията на 5-6 юли 2002 г. (CDL-AD (2002) 15), е отбелязано, че би било желателно да се деполитизира съставът на Висшия съдебен съвет. Същите заключения и препоръки са потвърдени и в становища на комисията № 444/2007 и № 515/2009. В последния споменат акт се отбелязва, че системата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента все още поражда риск от политизация и следва да бъде преразгледана.

18. Когато съставът е смесен (съдии и други), CCJE счита, че за да се предотврати всякакво манипулиране или неправомерен натиск, съдиите, избрани от техните колеги, трябва да съставляват голямо болшинство от членовете.


19. По мнение на CCJE този смесен състав би представлявал преимущество както за избягване на впечатлението за защита на лични интереси, взаимно предпазване и назначаване с връзки, така и за отразяването на различните гледни точки в обществото, като по този начин на съдебната власт се осигурява допълнителен източник на легитимност. Обаче, дори и когато съставът е смесен, функционирането на Съвета на съдебната власт не трябва да позволява никакво взаимодействие на парламентарните мнозинства и натиск от страна на изпълнителната власт и трябва да не бъде подчинен по никакъв начин на никоя политическа партия, за да може да защитава ценностите и основните принципи на справедливостта.


32. Членовете, които не са съдии не трябва да бъдат назначавани от изпълнителната власт. Въпреки че всяка държава трябва сама да установи баланс между противоречивите нужди, CCJE би препоръчал система, която възлага назначаването на членове на Съвета на съдебната власт на неполитически органи. Ако в някоя страна членовете, които не са съдии се избират от парламента, те не трябва да бъдат членове на парламента, трябва да бъдат избрани с квалифицирано мнозинство, което изисква значителна подкрепа на опозицията и това трябва да бъдат лица, които ще дадат възможност в общия състав на Съвета на съдебната власт да има разнообразно представителство на обществото.

СТАНОВИЩЕ
относно
 ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ
Приет на 78-то Пленарно заседание на Венецианската Комисия
(13-14 март 2009 г., Венеция)
 
За да прочетете, моля натиснете   т у к  или вижте прикачения документ.

Напредъкът на България през 2013 г. е "ограничен и крехък".

Акценти от доклада:

Като цяло ЕК заключва, че повечето от важните български събития през последните 18 месеца са били по-скоро източник на безпокойство, отколкото на успокоение.

Отбелязват се назначенията в съдебната власт и службите за сигурност, бягството от правосъдието на осъдени лидери на организираната престъпност и поредица от разкрития за политическо влияние върху съдебната система.

"Остават много малко случаи, в които престъпленията на корупцията или организираната престъпност са били доведени до заключение в съда", обявява ЕК.

Докладът на ЕК отчита, че новият ВСС е установил по-ясно приоритети си, отколкото това се случвало в миналото. Положил е усилия да се отвори чрез създаването на Граждански съвет, съставен от ключови неправителствени организации. ЕК отбелязва обаче, че неговото реално влияние върху политиката на съвета остава неясно и като цяло ВСС трябва да предприеме по-нататъшни стъпки към прозрачност.

Отбелязва се още, че ВСС е предприел някои стъпки към управленска реформа. Има известен напредък по отношение на работното натоварване и преразпределението на кадровите ресурсите в системата. По същество е отбелязана работата основно на Комисията за решаване на проблема с натовареността и сформирането на гражданския съвет на ВСС. Отчита се, че ВСС е подготвил нова методология за назначаването на магистрати. В същото време от съвета се иска по-активна работа по управление на съдебната система и решаване на проблемите с атестирането на магистрати и противоречивата дисциплинарна практика.

"Публичното мнение все още е, че съдебната система не е достатъчно независима", пише в доклада. В този контекст са описани разкритията, че системата за разпределение на дела в съда може да се манипулира и това продължава да бъде голямо опасение за експертите.

Можете да прочетете доклада на Eвропейската комисия    т у к

 

Основни акценти в доклада

В  доклада се стига до заключението, че България трябва да задълбочи реформите, за да постигне целите по отношение на върховенството на закона, поставени в МСП. Като цяло в доклада се посочва, че е постигнат напредък. Целите по МСП обаче все още не са постигнати и показателите все още не са изпълнени задоволително. Реформата все още няма устойчив и необратим характер. Напредък е постигнат с приемането на основната законодателна рамка и създаването на важни нови институции. От 2007 г. насам започнаха работа Висшият съдебен съвет и неговият инспекторат и бяха създадени специализирани органи, които да допринесат за справянето с ключови проблеми като например организираната престъпност. Беше усъвършенствано законодателството за отнемане на незаконно придобито имущество и беше създадена комисия, следяща за конфликти на интереси.

В доклада се препоръчва в бъдеще България да съсредоточи усилията си за запълване на пропуските в правната и институционалната рамка и да концентрира вниманието си върху ефективното прилагане на всички закони.

В същото време в доклада се посочват редица важни слабости. По отношение на управлението на съдебната власт се наблюдават слабости, свързани с постигането на етика в съдебната система, последователност на дисциплинарната практика и във връзка с прозрачността и обективността на назначенията, атестирането и повишенията в съдебната система.

Комисията смята, че в бъдеще България трябва да съсредоточи усилията си върху изпълнението и да демонстрира убедителни постижения във всички области. Комисията ще изготви своята следваща пълна оценка в края на 2013 г., за да даде достатъчно време за постигане на убедителни резултати. Дотогава Комисията ще следи редовно и отблизо постигнатия напредък, като организира редовни посещения в България и провежда чест диалог с българските органи и с други държави членки.

За да продължи напредъкът, Комисията приканва България да предприеме действия в редица области и да изработи подробни препоръки за тази цел. Тези препоръки засягат аспекти, свързани с реформата на съдебната система, независимостта, отчетността и етиката на съдебната власт, ефикасността на съдебния процес и борбата с организираната престъпност и корупцията.

Индикативни показателя, определени за България

В рамките на механизма за сътрудничество и проверка за България бяха зададени следните показатели:

1. Приемане на изменения в Конституцията, с които да бъде премахната всякаква двусмисленост по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

2. Осигуряване на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес посредством приемането и прилагането на нов Закон за съдебната власт и нов Граждански процесуален кодекс. Докладване за ефекта от тези нови закони и от Наказателнопроцесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, и по-специално върху досъдебната фаза на наказателното производство.

3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел подобряване на професионализма, отчетността и ефикасността. Оценяване на ефекта от тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.

4. Провеждане на професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище и докладване за тях. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за публикуването на данни за имуществото на високопоставени държавни длъжностни лица.

5. Предприемане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, и по-специално на границите и на равнище местно управление.

6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху систематичното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за новите и текущите разследвания, обвинителни актове и осъдителни присъди в тези области.

 

Целият доклад на ЕК за напредъка на България можете да прочетете  т у к

Страсбург, 23 ноември 2007 г.

Становище № 10 (2007) на Консултативния съвет на европейските съдии - Consultative Council of European Judges (CCJE) на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”
Становището беше одобрено от CCJE на неговото 8-мо заседание (Страсбург, 21-23 ноември 2007 г.)

ВЪВЕДЕНИЕ

1. През 2007 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа възложи на Консултативния съвет на европейските съдии (CCJE) задачата да приеме Становище за устройството и ролята на Висшия съвет на съдебната власт или друг подобен орган, като основен елемент в една правова държава за постигане на баланс между законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

2. Разнообразието на европейските системи се отразява в избора, който държавите са направили и дискусиите за името на органите, натоварени със защитата на независимостта на съдиите. За улеснение при разглеждането на това Становище, CCJE реши в този текст да използва като единен термин “Съвет на съдебната власт” .

3. В съответствие със своите компетенции CCJE разгледа следните точки, залегнали в Общия Рамков план за действие за съдиите в Европа

4. Целта на това Становище е да определи основните елементи във връзка с основните задачи, състава и функциите на Съвета на съдебната власт, с цел укрепване на демокрацията и защита на независимостта на съдебната власт. Становището не представя подробно описание на принципите за състава и функциите на Съвета на съдебната власт, нито пък единствен модел на Съвета на съдебната власт в Европа.

Пълният текст може да бъде прочетен т у к  и на интернет адрес:
http://www.mjeli.government.bg/Docs/CCJEOpinion10_BG_jan08.doc

Страница 1 от 2