Пълния текст може да прочетете  т у к

Във връзка с 16 април – Ден на българската Конституция, в СУ „Св. Паисий Хилендарски” – гр. Златица се проведе среща, на която  съдия Атанас Атанасов и съдия Калина Анастасова  запознаха  ученици от 10 и 12 клас със същността на Конституцията като основен закон на държавата, с разликите между различните конституции в българската история, както и с правата и задълженията на всеки гражданин в нашата страна. Бяха коментирани различни казуси от практиката на съдиите.

Всички присъстващи получиха като подарък по един екземпляр от Конституцията на Република България.

Срещата се организира от Съюза на съдиите в България и се проведе по проект "Съдът в общността и гражданското образование. Ролята на ССБ"  с подкрепата на Фондация Америка за България

...

Пълния текст може да прочетете   т у к   или в прикачения документ

Решение по дело C-320/16, Uber France.
Държавите членки могат да забранят и да предвидят наказателноправни санкции за незаконното упражняване на транспортна дейност в рамките на услугата „UberPop“, без да уведомят предварително Комисията за проектозакона, с който се инкриминира упражняването на тази дейност.

Заключение по дело C‑89/17, Banger.
Генералният адвокат Bobek предлага на Съда да се произнесе, че когато гражданин на Съюза се завръща в своята държава членка по произход, тази държава трябва да улесни влизането и пребиваването на неговия партньор, който не е гражданин на Съюза, но с когото той е установил или затвърдил трайна семейна връзка в друга държава членка.
Изискването за улесняване не предоставя автоматично право на пребиваване, но предполага държавата членка да извърши подробен преглед на личните обстоятелства, свързани с лицето, което не е гражданин на Съюза, като обоснове всеки отказ за влизане или пребиваване.

Настоящото прессъобщение няма превод на български език.

"...Съдебният акт, който е обект на тази кампания, е постановен в рамките на компетентността на съд, разглеждащ възложено му гражданско дело, страни по което са Комисията за противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и лица, спрямо чието имущество е поискано отнемане. Въпросите дали да се отправи преюдициално запитване относно тълкуването на Правото на ЕС и с какво съдържание да е запитването са от изключителната компетентност на националните съдилища на държавите членки на ЕС. Механизмът на преюдициалното запитване, предвиден в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз обезпечава правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество, като от особено значение за тази система е независимостта на националните съдилища /т. 43 от Решение на Съда на ЕС по дело № С-64/2016 г./. В този смисъл и компетентните държавни власти на Република България следва да обезпечат независимостта на българските съдилища както при осъществяването на тяхната правосъдна дейност, така и в случаите, когато вземат решение за отправяне на преюдициално запитване относно тълкуването на Правото на ЕС..."

Пълния текст може да прочетете   т у к

Събитието се организира от Съюза на съдиите в България и се проведе по проект "Съдът в общността и гражданското образование. Ролята на ССБ"  с подкрепата на Фондация Америка за България

Пълния текст на български език може да прочетете   т у к

 Оригиналното писмо на английски език може да прочетете  т у к

Пълния текст може да прочетете  т у к   или в прикачения документ

"Уважаеми дами и господа магистрати,

            Във връзка с предложената за обществено обсъждане Наредба за организацията и дейността на Съвета за партньорство към Висшия съдебен съвет („Наредбата“), моля да вземете предвид становището на Съюза на съдиите в България. Съгласно данните от публикуваните на интернет страницата на ВСС декларации по чл. 195а, ал. 1 от ЗСВ декларации на съдии, ССБ отговаря на критериите за членство в Съвета за партньорство, поради което и се явяваме заинтересовани от разпоредбите на Наредбата.

I. ДЕЙНОСТ И КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪВЕТА

Възможността представители на професионалните организации на магистрати, както и представителите на останалите магистрати да изразяват становища по важни за съдебната система въпроси е същностен за оптималното функциониране на процесите по изработване на добри решения. В тази връзка считаме, че е съществено правилата за работа на Съвета за партньорство („Съвета“) да бъдат конкретизирани чрез изброяване на случаите, в които допитването на ВСС до Съвета ще бъде не само желателно, но и задължително. От Съюза на съдиите в България („ССБ“) намираме, че такива въпроси са приемането на бюджета на съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗСВ), организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите (чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗСВ), съдебната карта (чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ), възнагражденията на магистратите (чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ), изготвяне на годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 12 от ЗСВ), организацията на дейността на системата от органи на съда или прокуратурата (чл. 30, ал. 5, т. 5 от ЗСВ), определянето на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури (чл. 30, ал. 5, т. 6 от ЗСВ), определянето на броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели (чл. 30, ал. 5, т. 7 от ЗСВ), сключването на застрахователните договори по чл. 224, ал. 2 от ЗСВ. Така изброените правомощия на ВСС са пряко свързани с професионалния статут на съдиите и поради това са и пряко свързани с интересите, в защита на които магистратите се обединяват в професионални организации. В тази връзка възможността професионалните организации на магистратите да вземат участие в дискусии по тези въпроси, както и да предоставят становища, ще бъде в полза на взимането на по-добри решения. Също така това са и въпроси, чието обсъждане в рамките на разширения формат на Съвета ще доведе до по-градивни дискусии, в по-широк кръг на представители на магистратите и това ще допринесе за по-легитимни решения по тези съществени въпроси. Вземането на решения по тези въпроси засяга цялата магистратска общност и поради тази причина следва да се търсят начини за постигане на широка представителност. Така, чрез въвеждането на механизъм за задължително съгласуване между ВСС и Съвета ще се установи един устойчив комуникационен канал."

Повече вижте тук.