Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини
02 Ян 2015

Независимост на съдебната власт в България: една история за блясък и нищета

Прочетена 9417 пъти

Уважаеми колеги,

Предлагаме на Вашето внимание изследването на проф. Бруно Шьонфелдер „Независимост на съдебната власт в България: една история за блясък и нищета“, което обхваща наблюденията на автора до 2005 г. Много от констатациите са дискусионни и ще породят спорове и несъгласия в юридическата общност, но добронамереният и задълбочен поглед на автора „отвън“ върху процесите в българската съдебна власт в годините на прехода и факторите, които предопределят недостатъците ѝ, е изключително ценна основа за размисъл в настоящия момент, когато неизбежно се налагат законодателни изменения за реформирането ѝ.

Проф. Шьонфелдер сравнява моделирането и функционирането на българската съдебна власт с другите бивши социалистически държави от Централна и Източна Европа, като критериите му остават заподноевропейски, изхождат от основните принципи за съдебната независимост в Германия (където независимостта на съдиите има силна конституционна защита)[1].

Проф. Шьонфелдер изследва корените и особеностите на политическите форми на зависимост на съда и с особено внимание се спира на властта на прокуратурата в държавите, в които е имало съветско влияние върху модела и функциите ѝ. Наблюденията му го водят до извода, че „основните заплахи за независимостта на съда (в България) обаче идват от самата съдебна система, а именно – от прокурорите, и в частност от главния прокурор. В много по-малка, но не пренебрежима степен, съдиите могат да бъдат заплашвани или манипулирани и от председателите на съдилищата, които разпределят делата по своя преценка, без установена система и принципи за разпределението на делата и понякога злоупотребяват с правомощията си, за да повлияят на изхода на делата“.

Авторът не е подценил и ролята на академичната общност и състоянието на юридическото образование за облика на съдебната власт и качеството на правораздаването. Специален интерес и внимание изисква констатацията му за липсата на критичен научен анализ на съдебната практика. Много полезна за научната дискусия е и тезата на проф. Шьонфелдер за позитивното и негативното влияние на правния позитивизъм в българската юриспруденция.

Текстът на проф. Шьонфелдер е респектиращ образец за задълбочен и разностранен подход на изследване на съдебната власт, за работа с исторически, научни и публицистични източници, поради което ще бъде полезен включително за саморефлексия и в тази насока.     

Статията се публикува със съгласието на автора и издателя на текста, и ще бъде включена в предстоящия брой на Съдийски вестник.

Статията може да откриете тук или в прикачения файл.


Мирослава ТОДОРОВА,

Иван ГЕОРГИЕВ



[1] Съдебната независимост включително гарантира, че съдията не е обвързан от преобладаващото тълкуване на закона, а работното му време извън откритите заседания не подлежи на регулация. Повече четете в предстоящата публикация на ССБ: „Конституционни гаранции за съдебна независимост в Германия“ на Анйя Зайбер-Фьор.