Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини
29 Юли 2015

Някои акценти от решението на Върховния съд на САЩ за узаконяване на еднополовите бракове и от особените мнения

Прочетена 9030 пъти

С историческо решение на Върховния съд на САЩеднополовите бракове бяха обявени за законни във всички американски щати. Според решението правото на равенство в брака е гарантирано от Конституцията на САЩ и то признава, че еднополовите двойки имат същите права да сключат брак в цялата страна, както и двойките с различен пол. Решението беше взето с 5 гласа, а 4-ма от върховните съдии го подписаха с особено мнение.
           

Аргументи в подкрепа на еднополовите бракове:

Съдия Антъни Кенеди, който даде своя решаващ глас в подкрепа на еднополовите бракове, заявява в решението, че еднополовите двойки уважават брака и изискват равенство в брака. Това право според него е гарантирано от Конституцията.

„Няма по-дълбоко единство от брачното, тъй като бракът е олицетворение на най-високите идеали на любов, вярност, преданост, саможертва и семейството. При сключването на брачен съюз двама души се превръщат в нещо по-голямо, отколкото когато и да са били. Както някои от жалбоподателите демонстрираха, бракът въплъщава любов, която може да устои дори след смъртта. Би било погрешно да се каже, че тези мъже и жени не уважават идеята за брака. Тяхното становище е, че я уважават до такава степен, че се стремят да я реализират и за себе си. Те се надяват да не бъдат осъдени да живеят в самота, изключени от един от най-цивилизационните институти. Те желаят равнопоставеност в достойнството пред закона. Конституцията им предоставя това право.

Според съдия Антъни Кенед хората, които силно вярват, че бракът е съюз между мъж и жена, ще продължат да се възпротивяват на идеята за еднополовите бракове. Той смята, че този дебат трябва да продължи, но правото на еднополовите двойки да сключват брак следва да бъде признато.

На последно място трябва да се подчертае, че религиите и онези, които се придържат към религиозните доктрини, може да продължат да застъпват идеята със силно и искренно убеждение, че следвайки божествените заповеди еднополовите бракове не трябва да бъдат толерирани. Първата поправка на Конституцията гарантира, че на религиозните организации и хората е дадена подходяща защита, тъй като те се стремят да проповядват принципи, които са много важни и централни за живота и вярванията им, и за техния дълбок сремеж да продължат да следват семейната структура, която дълго време почитат. Същото обаче е вярно и за тези, които се противопоставят на еднополовите бракове по други причини. От друга страна, тези, които вярват, че признаването на еднополвите бракове е правилно и наистина важно, независимо дали се разглежда като въпрос на религиозни убеждения или светски такива, могат да се включат заедно с несъгласните с тях в открита дискусия. Конституцията обаче не разрешава на щатите да ограничават правото на еднополовите двойки да сключат брак, така както сключват брак двойките с противоположен пол."

Съдия Кенеди назовава правото на брак, използвайки думата "достойнство", която споменава девет пъти в решението. Той описва правото на еднополовите бракове като съществено за най-дълбоките надежди и стремежи на човека.

"От началото на човешката история досега се разкрива трансцендентното значение на брака. Бракът като доживотен съюз винаги е гарантирал достойнството и благородството на всички хора, независимо от това какво е социалното им положение. Бракът е свещен за тези, които живеят съгласно определена религия и същевременно въплъщава идеите на хората, водещи светски начин на живот. Неговата динамика позволява двама души да живеят живот, който не може да бъде живян от един човек, когато е сам, тъй като бракът е нещо по-велико от простия им сбор. Бракът е от съществено значение за най-основните човешки нужди, но също така и за най-дълбоките надежди и сремежи на хората."

Съдия Кенеди изтъква в своите аргументи въпроса за личното достойнство като централен в разпоредбата за справедлив процес, прогласена в Четиринадесетата поправка на Конституцията, която постановява, че никой щат не може да „ лиши човек от живот, свобода или собственост без правона справедлив процес. Той твърди, че достойнството е присъщо на тази идея.

"Основните свободи, гарантирани от тази Поправка, включват по-голямата част от правата, изброени в Декларацията за правата на човека. В допълнение, тези свободи обхващат и правото на личен избор, централно за личното достойнство и автономия, включващо правото на избор за начина на интимен живот, което определя личностната идентичност и вярвания."

Съдия Кенеди посочва, че предците са дали на САЩ Декларацията за правата на човека, но няма правило, учебник или формула, които да определят какво се включва в крайния списък на Хартата. Това е въпрос на развитие на правото, както беше при постановяване на решението на Върховния съд "Loving v. Virginia", че правото на брак е гарантирано от Конституцията.

"
Естеството на несправедливостта е, че невинаги може да я видиш. Поколенията, които написаха и ратифицираха Декларацията за правата на човека и Четиринадесетата поправка на Конституцията не са предполагали степента на свободата във всички нейни измерения, затова те са поверили на бъдещите поколения харта която защитава правото на свобода на всички хора, докато учим значението на свободата. Когато възникне нова представа, която разкрива раздора между защитниците на Конституцията и правното положение, новото искане за свобода трябва да бъде разгледано.“


Какви са аргументите относно твърдението, че въпросът за еднополовите бракове следва да бъде оставен за решаване от всеки щат? Съдия Кенеди споделя, че решение на Върховния съд е наложително и предпазлив подход не е необходим. Според него ситуацията е спешна, не само защото ищците искат защита на техните деца. "За тях и техните деца детството ще свърши много бързо".

"Разбира се, Конституцията предвижда, че демокрацията е най-подходящият процес за промяна, дотолкова, доколкото този процес не нарушава основните свободи. Динамиката на нашата конституционна система е, че хората не са длъжни да изчакат предприемането на законодателни действия, за да отстояват свои основни права. Националните съдилища са отворени за засегнатите лица, които идват, за да отстояват своите лични интереси съласно Конституцията. Всяко лице може да се позове на Конституцията, когато е увредено, независимо дали широката общественост възразява или законодателят отказва да предприеме действие. Идеята на Конституцията "беше да постави някои въпроси извън повратностите на политически спорове и да ги утвърди като правни принципи, които да бъдат прилагани от съдилищата".
 

Аргументи против еднополовите бракове:

 Един от четиримата, останали на особено мнение, е председателят на Върховния съд Джон Робъртс, подкрепен от Антънин Скалия и Кларънс Томас. Робъртс твърди, че докато аргументите, основани на справедливостта и утвърждаването на любовта са неоспорими, въпросът е трябвало да бъде оставен за решаване на щатите, а не на Върховния съд. На страница 41 от решението съдия Робъртс посочва:

"Върховният съд не е законодателен орган. Дали еднополовите бракове трябва да бъдат признати е въпрос, който не ни засяга. Съгласно Конституцията съдиите имат властта да кажат какъв е законът, а не какъв трябва да бъде. Хората, които са ратифицирали Конституцията са овластили съдилищата да „упражняват не сила, нито воля, а само преценка“ (The Federalist No. 78, p. 465 (C. Rossiter ed. 1961) (A. Hamilton) 

Съдия Робъртс оспорва довода на съдия Кенеди, че правото на еднополовите двойки да сключват брак може да бъде видяно през призмата на основните права като развиващи се.

"Решението на мнозинството е акт на воля, а не юридическо решение. Това право не намира основание в Конституцията или прецедентите на Съда. Мнозинството изрично отхвърля съдебната "предпазливост" и смирение, открито разчитайки на желанието си да оформи обществото според своя "нов поглед" във връзка с несправедливостта. Като резултат съдът ще отмени брачното законодателство в повече от половината щати и ще разпореди преобразуването на брачната институция, която стои в основите на човешкото общество в продължение на хилядолетия, за бушмени, китайци, картагенци и ацтеки. Кои си мислим, че сме?"

 Съдия Робъртс обвинява Кенеди и четиримата други съдии, които гласуваха за признаване на еднополовите бракове, в участие във формирането на политики, а не толкова, че аргументите им са констититуционно обосновани. "Отпразнувайте това решение, ако го подкрепяте" казва Робъртс в заключителните редове, "Но не ознаменувайте Конституцията. Тя няма нищо общо с него".

"Мнозинството цели да идентифицира четири "принципа и традиции" в прецендентните решения на съда, които подкрепят правото на еднополовите двойки да сключст брак. В действителност обаче, подходът им няма основание в принцип или традиция. Освободен от лъскавия риторичен блясък, агрументът на мнозинството е, че разпоредбата за справедлив процес в Конституцията дава на еднополовите двойки основно право да сключат брак, защото това ще е добре за тях и за обществото. Ако аз бях законодател, щях да възприема това мнение като въпрос на социална политика. Като съдия обаче намирам позицията на мнозинствотокато необоснована от гледна точка на конституционното право.

Съдия Скалия твърди в решението, че голяма част от съдиите са присвоили властта на хората да се управляват сами.

"Това е голо твърдение към законодателна, свръх-законодателна власт; твърдение, което е във фундаментално противоречие с нашата система на управление. Освен ако не са ограничени с конституционна забрана по волята на народа, щатите са свободни да приемат каквото законодателство искат, дори такова, което дразни уважаваните съдии. Система на управление, която подчинява народа на един комитет от девет съдии, които не са избрани от него, не може да се нарече демокрация"

Съдия Томас, цитирайки основни моменти в историята на законодателството, посочвайки и Магна Харта, не намира основание да се счита, че правото на еднополовите двойки да сключат брак е конституционно гарантирано право и твърди, че мнозинството тълкува погрешно концепцията за свободата.

"Конституцията - както и Декларацията за независимостта преди това, се основава на простата истина: Свободата на индивида, не говоря за достойнство, е нещо, което се защитава от държавата, а не се предодоставя от нея. Днешното решение отхвърля тази истина. В бързината да се постигне желан резултат, мнозинството неправилно прилага и се фокусира върху разпоредбата за справедлив процес, като пренебрегва най-реалистичното разбиране за "свободата", гарантирана от рапоредбата за справедлив процес и изопачава принципите, на които е основана тази нация. Решението ще има огромни последствия за нашата Конституция и общество.“

Съдия Томас също така ревностно оспорва сравнението на забраната за еднополовите бракове със законодателството, забраняващо брак на лица с различна раса, което беше отменено с решението Loving v. Virginia.

"Твърденията на ищците, че законите, забраняващи смесените бракове са сходни със тези, определящи брака като такъв между мъж и жена, са едновременно обидни и неточни. Най-ранното законодателство в Америка срещу междурасовото бракосъчетаване беше породено от робството."

Съдия Самюел Алито предупреждава, че решението относно еднополовите бракове ще се използва не като щит, а като тояга за несъгласните с него.

"Днешното решение узурпира конституционното право на хората да решат дали да запазят или променят своето разбиране за брака. Решението също така ще има и други важни последици. То ще бъде използвано срещу американците, които не са склонни да приемат новото статукво. В своето становище мнозинството сравнява брачното законодателство със законодателство, отричащо равното третиране на афро-американците и жените. Последиците от тази аналогия ще бъдат използвани от тези, които са решени да изкоренят всяка следа на несъгласие."

Източник: http://www.nytimes.com/interactive/2015/us/2014-term-supreme-court-decision-same-sex-marriage.html?_r=2


Резюме и превод: Мария Христова, студентка V -ти курс в специалност "Право" в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

 

Влезте, за да коментирате