Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини

Становища на ССБ

            Създаването на Висшия съдебен съвет като върховен орган на управление на независимата съдебна власт е огромно постижение в развитието на българската държава по пътя на демокрацията. Създаването на Висшия съдебен съвет имаше за цел да отдели управлението на съдебната от останалите власти и да гарантира независимостта и укрепи силата на съдебната власт. Измененията на Конституцията на Република България и на Закона за съдебната власт в последно време въведоха редица положителни промени, за които Съюзът на съдиите отдавна настоява: разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии, пряк избор на членовете от професионалната квота, явно гласуване, забрана за въздържане от гласуване, възможност за предсрочно освобождаване на изборни членове на органа от професионалната квота по искане съответно на една пета от действащите съдии, прокурори и следователи, засилване самоуправлението на съдиите, включване в състава на централната комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия на избрани членове от действащи към момента на избора съдии. Благодарим на онези членове на Висшия съдебен съвет, които са подкрепяли подготовката на тези законодателни промени в процеса по съгласуване на законопроектите.

            С голямо съжаление отбелязваме, че Висшият съдебен съвет с действията си досега във всички свои състави не успява да изпълни основната си конституционна задача – да осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт. 

            Пълния текст на обръщението можете да прочететете тук Adres_do_VSSfinal.doc.

"На първо място, в качеството си на член на Съвета за прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и в рамките на участието си в дейността на същия съвет, Съюзът на съдиите в България /ССБ/ намира за необходимо да отбележи, че изготвянето на обсъждания проект е извършено при неспазване на разборедбите на чл. 3, ал. 7 и ал. 8 от Постановление № 3 от 13.01.2016 г. на Министерскиия съвет. Тези разпоредби предвиждат разработването на подлежащите на обсъждане от Съвета проекти на нормативни актове да бъде извършвано от експертни работни групи, чиито състав и функции да се определят от същия съвет и в които да участват представители на организации, като членуващите в Съвета. Представеният за обсъждане проект не е изготвен от създанена при спазване но посочения ред експертна или работна група. Дейността на Съвета следва да бъде съобразена с нормативната основа, установяваща реда за функционирането му и не може избирателно предложения за промени на нормативни актове, свързани с изпълнението на Стратегията, по смисъла на чл. 2, т. 7 от ПМС № 3 / 2016 г., да бъдат разглеждани при спазване или не на предвидената в същото постановление компетентност на Съвета не само обсъжда вече изготвени проекти, но и да участва в разработването на съответните законодателни предложения.
 
    На следващо място, като професионална съдийска организация, считаме за необходимо да отбележим, че от съществено значение за експертното оценяване на проекта на ЗИД на НПК е мнението на съдиите, разглеждащи наказателни дела. Преди няколко месеца в съдилищата беше разпространен проект на ЗИД на НПК, който в значителна част съответства на представения сега за обсъждане от Съвета. По апелативни райони беше проведено обсъждане на разпространения тогава проект, като не е ясно дали така проведените дискусии са били отчетени при изготвянето на сега представените предложения за изменения на НПК. При всяко положение обаче е необходимо Съветът да бъде запознат с изказаните в рамките на тези дискусии становища на участвалите в тях съдии, за да бъде съобразено мнението на професионалната общност..."
 
Пълния текст може да прочетете  т у к  или в прикачения документ.
По повод проведените в последните дни протести пред различни съдебни сгради в страната и във връзка с отделни медийни публикации, Съюзът на съдиите в България намира за необходимо да изрази своята позиция.
 
Причастни сме към болката на близките на жертвите и на пострадалите от пътно-транспортни произшествия. И като граждани, и като съдии, разглеждащи ежедневно дела за такива инциденти, изразяваме и загрижеността си от големия брой произшествия, при които вследствие нарушаването на правилата за движение по пътищата от различни участници в движението се засягат животът и здравето на други водачи, пътници в превозни средства или пешеходци. В този смисъл изразяваме подкрепа към всяка инициатива, която е насочена към повишаване на загрижеността на обществото към „войната на пътя“. Неоспоримо е, че една от основните причини за това явление е проявяваната агресия и нетърпимост към останалите. Изразяваме безпокойствието си, че по също такъв агресивен начин се коментира личността и постановен съдебен акт от съдията от Софийския окръжен съд Недялка Николова.
 
Не можем да коментираме съществото на същия съдебен акт, но намираме за необходимо да разясним, че с него е била взета подлежаща на контрол от органите на МВР мярка за неотклонение. Законът е възложил също на изпълнителната власт и осигуряването на необходимите технически средства за наблюдение на лицата с взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Не може да бъде вменено на съда и обезпечаването на прилагането на забраната за напускане на границите на страната. Важно е да се отбележи, че мярката за неотклонение не е и не може да играе ролята на предварително наказание. Не бива да пропускаме и обичайната практика на съда относно мерките за неотклонение на обвиняемите по дела от този вид, включително спрямо управлявали мотоциклети. Обичайно задържането под стража в случаи на причиняване на ПТП по непредпазливост се взема в редки случаи и то, ако от доказателствата по делото е изводим риск с висока степен от укриване или извършване на престъпление от обвиняемия. Ако няма подобна опасност, се взема по-лека мярка за неотклонение, а ако изобщо няма опасност от укриване или от извършване на престъпление, мярка за неотклонение не се определя изобщо. В случая съдът е преценил, че има опасност от укриване и е определил втората по тежест мярка за неотклонение. По правило тя представлява сериозно ограничение, защото обвиняемият не може да напуска дома си без разрешение от съответния орган. Тази мярка е ефективно средство във всички правови държави, защото спазването й неутрализира в достатъчна степен риска от укриване.  
 
Припомняме тези обстоятелства не за да прехвърляме отговорност на други институции, а за да обърнем внимание на неотчитането им в рамките на водения обществен дебат. Опасяваме се, че този дебат се насочва и в погрешна насока. Отмяната на съдебен акт от по-горна инстанция не може да е достатъчно основание за наказване на постановилия го магистрат, нито да предпоставя винаги съмнение за недобросъвестно поведение.
 
Съзнаваме, че в резултат на провеждана дълго време целенасочена политика е достигнато пределно ниско равнище на общественото доверие към дейността на съдебната власт. Продължаващата обаче липса на респект към съда като институция не може да доведе до продуктивни резултати. В едно демократично общество критиката върху дейността на правосъдните органи и дискусията на съдебни актове не би следвало да се провежда под формата на заклеймяване на отделни съдии и на магистратски съсловия. Особено когато е в резултат на развитие на събитие, изцяло извън контрола на съда, доколкото обезпечаването на изпълнението на неговата решение е възложено на друг.
 
Управителен съвет на Съюза на съдиите в България
Три съсловни организации - Съюз на съдиите в България, Българска съдийска асоциация и Асоциация на прокурорите в България излязоха с общо обръщение към народните представители, в което се казва:
 
"Уважаеми народни представители,

Обръщаме се към Вас, като Ви призоваваме да не подкрепите при второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт предложението, одобрено от Правната комисия на Народното събрание, според което съдиите, прокурорите и следователите следва да декларират пред Висшия съдебен съвет членството си в съсловни организации.
Считаме, че приемането на това предложение пряко ще засегне свободата на магистратите, като български граждани, на сдружаване и правото им на членство в организации за защита на професионалните права, гарантирани съответно в чл. 41, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от Конституцията на Република България. Създаването на задължение по силата на закон да се декларира упражняване на произтичащите от посочените разпоредби, както и от нормата на чл. 217, ал. 1 от Закона за съдебната власт права, представлява намеса в свободното им упражняване. Това е така, защото от факта на членство в професионална организация произтича задължение за съответния магистрат да декларира същото..."

Пълния текст може да прочетете  т у к   или в прикачения документ

"Госпожи и господа членове на Висшия съдебния съвет,
Предоставяме на вниманието Ви становище по проекта на Правила за провеждането на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите, отчитайки положително предприетия от Вас конструктивен подход да подложите на обсъждане сред магистратите изготвения проект. Като се надяваме, че бележките ни биха били от полза за провеждането на задълбочено обсъждане, отбелязваме следното:
 
Видно от Проекта, предвидена е възможност за гласуване в рамките на една процедура по три различни начина – с хартиена бюлетина на общо събрание, електронно на общо събрание и електронно дистанционно през интернет (чл. 6, ал. 1). Изразяваме опасенията си, че подобно разрешение противоречи на духа на закона и би затруднило изборния процес в няколко аспекта. Концепцията на измененията на Закона на съдебната власт в тази част е основана на идеята за провеждането на пряк избор на общо събрание на принципа „един съдия – един глас”. Общото събрание на съдиите е предвидено изрично като форум, на който следва да се проведе изборът. В този смисъл - електронното дистанционно гласуване би следвало да се предвиди като опция за магистратите, които по обективни причини (заболяване, дежурство и пр.) няма да могат да присъстват на общото събрание, но не и като възможност за избор да не присъстват на общото събрание. В подкрепа на това виждане се явяват и общовалидните и утвърдени правила за провеждане на избор при наличие на съответния кворум. Проектът не урежда приемливо този въпрос, доколкото в разпоредбата на чл. 22, ал. 2, препращаща към чл. 29д ЗСВ, се предвижда провеждането на общото събрание, ако присъстват повече от половината, включени в списъка..."
 
Пълния текст на становището може да прочетете   т у к  или в прикачения документ.
Пълния текст на Проекта на правила може да прочетете  т у к    или в прикачения документ.
Съюзът на съдиите в България следи с особена загриженост и тревога случващото се по отношение на наши колеги в Република Турция. В рамките на международното сътрудничество между съдийски организации бяхме информирани, че отстранените вчера от длъжност 2745 турски съдии и прокурори очакват да бъдат и задържани под стража. Изразяваме категоричната си увереност, че тези наши колеги не биха могли да участват в действия, подриващи демокрацията и правото. Заявявайки непримиримостта ни към всякакви форми на насилствено въздействие, декларираме твърдото си становище, че не следва в борбата срещу такива действия да бъдат жертвани свободата и сигурността на наши колеги - съдии и прокурори.
 
Управителен съвет на Съюз на съдиите в България
"УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
 
По искане на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 166, ал. 3 Закона за съдебната власт, изразяваме следното становище:
 
В частта за установяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 от Закона за съдебната власт ССБ поддържа становище за уважаване искането на ВКС за обявяване на противокниституционност на цитираните разпоредби като намираме за идентично релевантни и относими представените подробни аргументи, изложени в становището ни от 05.05.2016 г. по КД № 4/2016 г.
 
В частта за установяване на противоконституционност на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт изразяваме настоящата позиция:
ССБ споделя извода на ВКС за това, че чл. 166, ал. 3 от ЗСВ противоречи на Конституцията на Република България като пряко влиза в колизия с разпоредбите на чл. 16 – „Трудът се гарантира и защитава от закона” и с чл. 48, ал. 3 – „Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа“..."
 
Пълния текст може да прочетете   т у к
О Т В О Р Е Н О   П И С М О
 
"Съюзът на съдиите в България намира за необходимо да изрази опасенията си от възможните последици на решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 28.06.2016 г., с което се определят броят на членовете и представителството в състава на Комисията по атестирането и конкурсите към колегията...
...
Обръщаме се и към колегите съдии, които имат необходимия ранг да участват в Комисията по атестиране и конкурси, като ги приканваме въпреки крайно недостатъчния срок да заявят желание да станат членове на комисията. Необходимо е да проявим активност, за да допринесем към изграждането на механизъм за основано на еднакво прилагани стандарти и отчитащо реално професионалните ни качества атестиране, което да бъде и водещия фактор за кадровото ни развитие."
 
Пълния текст може да прочетете  т у к   или в прикачения документ
Страница 6 от 19