Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини

Становища на ССБ

"Уважаеми колеги,

Повод за настоящето обръщение е решението от 3 ноември, тази година, на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което беше отхвърлено предложението за освобождаване на господин Димитър Узунов като представляващ ВСС.

...

Само след дни предстои и провеждането на експериментално електронно гласуване, при което ще бъде тествана изработената след възлагане от ВСС система за електронно дистанционно гласуване за избор на следващ състав на съвета. Независимо от множеството неясноти относно начините, по които тази система осигурява свободното волеизявление, тайната на вота, точността на отчитането на подадените гласове и възможността за проверка на законното протичане на избора при обжалване на резултатите, Ви призоваваме да участвате в експерименталното гласуване. Само по този начин бихме могли да се уверим дали предлаганата система работи и по какъв начин осигурява отчитане на гласуването ни. Доколкото същата система не допуска подаване на недействителен вот, гласуване в рамките на експерименталния „избор” може да се осъществи само чрез избор измежду „кандидати” – членове на сегашния и предходен състав на ВСС, които са дали съгласие да бъдат включени като такива. В този смисъл предстоящото експериментално гласуване дава възможност на участващите в него магистрати да изразят и своето отношение към успешността на мандата на всеки един от съответните „кандидати” чрез посочването му или не в електронната бюлетина."
 

Пълния текст на обръщението може да прочетете   т у к    или в прикачения документ.

"Поводът за обръщението ни е взетото на 18.10.2016 г. от Съдийската колегия решение за избор на председател на Административен съд – Перник. Въпреки че решението е на Съдийската колегия, определяме като наложително ангажирането на вниманието на пленарния състав на ВСС, тъй като принципното приложение на разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) поначало следва да се подчинява на еднакъв режим за всички избори на административни ръководители в различните звена на съдебната власт. В този смисъл – вземането на принципно решение, съобразено с разума, духа и целите на закона е от значение за цялата магистратска общност.
 
Известно е, че кандидатите за председател на Административен съд – Перник бяха трима. Двама от тях от районни съдилища, тоест от по-ниско ниво на органа на съдебната власт, и един от АС – Перник. Избран беше кандидатът от Районен съд – Перник.
 
Разпоредбата на чл. 169, ал.1 ЗСВ предвижда, че за административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164..."
 
Пълния текст може да прочетете  т у к   или в прикачения документ
Съюзът на съдиите в България намира, че проектозаконът е проявление на обективната необходимост от радикална реформа в областта на дейността по превенция и правосъдие върху асоциалното поведение и престъпленията, извършвани от малолетни и непълнолетни лица. Заложена е напълно нова концепция от тази на действащата досега правна уредба в ЗБППМН, която се основава на международните стандарти за младежко правосъдие и на констатираната в множеството доклади на вътрешни и международни органи и организации нужда от реална промяна в действащата в България система. Ясно е преформулирана целта на закона от корекционно-възпитателна към предоставяне на подкрепа на децата в конфликт със закона, насочена към тяхното благосъстояние и успешно интегриране в обществото. В тази връзка като положителни трябва да се оценят следните въведени принципни положения:
-    Отклоняване на непълнолетните лица от наказателно производство при тяхно съгласие, основано на задълбочено проучване на личностните им характеристики и потребности, чрез прилагане на възпитателни програми, които намаляват риска за детето и от неговото противоправно поведение и ограничават случаите на изолирането от естествената му среда;
-    Създаване на механизми за включване на структурите на гражданското общество и по-конкретно местните общности в дейността по превенция и контрол върху противообществените прояви на непълнолетни, за да могат възпитателните мерки да бъдат базирани на обществената подкрепа, а не на ограничения и репресия, като по този начин ще се създаде и по-голямо обществено доверие в ефективността на такъв тип мерки и дейности;
-    Стесняване на приложното поле на възпитателното въздействие като мярка, която винаги трябва да следва предоставена социална закрила на децата в риск, приложима само за непълнолетни, но не и за малолетни лица, за извършени от тях престъпни деяния, като са изключени така наречените „статусни нарушения”.
 
Цялото становище може да прочетете  т у к 

            Създаването на Висшия съдебен съвет като върховен орган на управление на независимата съдебна власт е огромно постижение в развитието на българската държава по пътя на демокрацията. Създаването на Висшия съдебен съвет имаше за цел да отдели управлението на съдебната от останалите власти и да гарантира независимостта и укрепи силата на съдебната власт. Измененията на Конституцията на Република България и на Закона за съдебната власт в последно време въведоха редица положителни промени, за които Съюзът на съдиите отдавна настоява: разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии, пряк избор на членовете от професионалната квота, явно гласуване, забрана за въздържане от гласуване, възможност за предсрочно освобождаване на изборни членове на органа от професионалната квота по искане съответно на една пета от действащите съдии, прокурори и следователи, засилване самоуправлението на съдиите, включване в състава на централната комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия на избрани членове от действащи към момента на избора съдии. Благодарим на онези членове на Висшия съдебен съвет, които са подкрепяли подготовката на тези законодателни промени в процеса по съгласуване на законопроектите.

            С голямо съжаление отбелязваме, че Висшият съдебен съвет с действията си досега във всички свои състави не успява да изпълни основната си конституционна задача – да осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт. 

            Пълния текст на обръщението можете да прочететете тук Adres_do_VSSfinal.doc.

"На първо място, в качеството си на член на Съвета за прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и в рамките на участието си в дейността на същия съвет, Съюзът на съдиите в България /ССБ/ намира за необходимо да отбележи, че изготвянето на обсъждания проект е извършено при неспазване на разборедбите на чл. 3, ал. 7 и ал. 8 от Постановление № 3 от 13.01.2016 г. на Министерскиия съвет. Тези разпоредби предвиждат разработването на подлежащите на обсъждане от Съвета проекти на нормативни актове да бъде извършвано от експертни работни групи, чиито състав и функции да се определят от същия съвет и в които да участват представители на организации, като членуващите в Съвета. Представеният за обсъждане проект не е изготвен от създанена при спазване но посочения ред експертна или работна група. Дейността на Съвета следва да бъде съобразена с нормативната основа, установяваща реда за функционирането му и не може избирателно предложения за промени на нормативни актове, свързани с изпълнението на Стратегията, по смисъла на чл. 2, т. 7 от ПМС № 3 / 2016 г., да бъдат разглеждани при спазване или не на предвидената в същото постановление компетентност на Съвета не само обсъжда вече изготвени проекти, но и да участва в разработването на съответните законодателни предложения.
 
    На следващо място, като професионална съдийска организация, считаме за необходимо да отбележим, че от съществено значение за експертното оценяване на проекта на ЗИД на НПК е мнението на съдиите, разглеждащи наказателни дела. Преди няколко месеца в съдилищата беше разпространен проект на ЗИД на НПК, който в значителна част съответства на представения сега за обсъждане от Съвета. По апелативни райони беше проведено обсъждане на разпространения тогава проект, като не е ясно дали така проведените дискусии са били отчетени при изготвянето на сега представените предложения за изменения на НПК. При всяко положение обаче е необходимо Съветът да бъде запознат с изказаните в рамките на тези дискусии становища на участвалите в тях съдии, за да бъде съобразено мнението на професионалната общност..."
 
Пълния текст може да прочетете  т у к  или в прикачения документ.
По повод проведените в последните дни протести пред различни съдебни сгради в страната и във връзка с отделни медийни публикации, Съюзът на съдиите в България намира за необходимо да изрази своята позиция.
 
Причастни сме към болката на близките на жертвите и на пострадалите от пътно-транспортни произшествия. И като граждани, и като съдии, разглеждащи ежедневно дела за такива инциденти, изразяваме и загрижеността си от големия брой произшествия, при които вследствие нарушаването на правилата за движение по пътищата от различни участници в движението се засягат животът и здравето на други водачи, пътници в превозни средства или пешеходци. В този смисъл изразяваме подкрепа към всяка инициатива, която е насочена към повишаване на загрижеността на обществото към „войната на пътя“. Неоспоримо е, че една от основните причини за това явление е проявяваната агресия и нетърпимост към останалите. Изразяваме безпокойствието си, че по също такъв агресивен начин се коментира личността и постановен съдебен акт от съдията от Софийския окръжен съд Недялка Николова.
 
Не можем да коментираме съществото на същия съдебен акт, но намираме за необходимо да разясним, че с него е била взета подлежаща на контрол от органите на МВР мярка за неотклонение. Законът е възложил също на изпълнителната власт и осигуряването на необходимите технически средства за наблюдение на лицата с взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Не може да бъде вменено на съда и обезпечаването на прилагането на забраната за напускане на границите на страната. Важно е да се отбележи, че мярката за неотклонение не е и не може да играе ролята на предварително наказание. Не бива да пропускаме и обичайната практика на съда относно мерките за неотклонение на обвиняемите по дела от този вид, включително спрямо управлявали мотоциклети. Обичайно задържането под стража в случаи на причиняване на ПТП по непредпазливост се взема в редки случаи и то, ако от доказателствата по делото е изводим риск с висока степен от укриване или извършване на престъпление от обвиняемия. Ако няма подобна опасност, се взема по-лека мярка за неотклонение, а ако изобщо няма опасност от укриване или от извършване на престъпление, мярка за неотклонение не се определя изобщо. В случая съдът е преценил, че има опасност от укриване и е определил втората по тежест мярка за неотклонение. По правило тя представлява сериозно ограничение, защото обвиняемият не може да напуска дома си без разрешение от съответния орган. Тази мярка е ефективно средство във всички правови държави, защото спазването й неутрализира в достатъчна степен риска от укриване.  
 
Припомняме тези обстоятелства не за да прехвърляме отговорност на други институции, а за да обърнем внимание на неотчитането им в рамките на водения обществен дебат. Опасяваме се, че този дебат се насочва и в погрешна насока. Отмяната на съдебен акт от по-горна инстанция не може да е достатъчно основание за наказване на постановилия го магистрат, нито да предпоставя винаги съмнение за недобросъвестно поведение.
 
Съзнаваме, че в резултат на провеждана дълго време целенасочена политика е достигнато пределно ниско равнище на общественото доверие към дейността на съдебната власт. Продължаващата обаче липса на респект към съда като институция не може да доведе до продуктивни резултати. В едно демократично общество критиката върху дейността на правосъдните органи и дискусията на съдебни актове не би следвало да се провежда под формата на заклеймяване на отделни съдии и на магистратски съсловия. Особено когато е в резултат на развитие на събитие, изцяло извън контрола на съда, доколкото обезпечаването на изпълнението на неговата решение е възложено на друг.
 
Управителен съвет на Съюза на съдиите в България
Три съсловни организации - Съюз на съдиите в България, Българска съдийска асоциация и Асоциация на прокурорите в България излязоха с общо обръщение към народните представители, в което се казва:
 
"Уважаеми народни представители,

Обръщаме се към Вас, като Ви призоваваме да не подкрепите при второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт предложението, одобрено от Правната комисия на Народното събрание, според което съдиите, прокурорите и следователите следва да декларират пред Висшия съдебен съвет членството си в съсловни организации.
Считаме, че приемането на това предложение пряко ще засегне свободата на магистратите, като български граждани, на сдружаване и правото им на членство в организации за защита на професионалните права, гарантирани съответно в чл. 41, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от Конституцията на Република България. Създаването на задължение по силата на закон да се декларира упражняване на произтичащите от посочените разпоредби, както и от нормата на чл. 217, ал. 1 от Закона за съдебната власт права, представлява намеса в свободното им упражняване. Това е така, защото от факта на членство в професионална организация произтича задължение за съответния магистрат да декларира същото..."

Пълния текст може да прочетете  т у к   или в прикачения документ

"Госпожи и господа членове на Висшия съдебния съвет,
Предоставяме на вниманието Ви становище по проекта на Правила за провеждането на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите, отчитайки положително предприетия от Вас конструктивен подход да подложите на обсъждане сред магистратите изготвения проект. Като се надяваме, че бележките ни биха били от полза за провеждането на задълбочено обсъждане, отбелязваме следното:
 
Видно от Проекта, предвидена е възможност за гласуване в рамките на една процедура по три различни начина – с хартиена бюлетина на общо събрание, електронно на общо събрание и електронно дистанционно през интернет (чл. 6, ал. 1). Изразяваме опасенията си, че подобно разрешение противоречи на духа на закона и би затруднило изборния процес в няколко аспекта. Концепцията на измененията на Закона на съдебната власт в тази част е основана на идеята за провеждането на пряк избор на общо събрание на принципа „един съдия – един глас”. Общото събрание на съдиите е предвидено изрично като форум, на който следва да се проведе изборът. В този смисъл - електронното дистанционно гласуване би следвало да се предвиди като опция за магистратите, които по обективни причини (заболяване, дежурство и пр.) няма да могат да присъстват на общото събрание, но не и като възможност за избор да не присъстват на общото събрание. В подкрепа на това виждане се явяват и общовалидните и утвърдени правила за провеждане на избор при наличие на съответния кворум. Проектът не урежда приемливо този въпрос, доколкото в разпоредбата на чл. 22, ал. 2, препращаща към чл. 29д ЗСВ, се предвижда провеждането на общото събрание, ако присъстват повече от половината, включени в списъка..."
 
Пълния текст на становището може да прочетете   т у к  или в прикачения документ.
Пълния текст на Проекта на правила може да прочетете  т у к    или в прикачения документ.
Страница 6 от 20