Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини

Медии

Публикация във в. Дневник/11 септември 2014 г.

"Каквито и идеи да геренират представители на съдебната система и на неправителствения сектор, тези промени не могат да бъдат осъществени без политическа воля. А такава трябва да има, за да има промяна", смята председателят на най-голямата магистратска организация Таня Маринова.

Госпожо Куцкова, Вие сте един от основателите и дългогодишен бивш председател на Съюза на съдиите в България, оценяват Ви като един от най-последователните радетели за прозрачност в управлението на съдебната система и противник на практиките на Висшия съдебен съвет (ВСС). Затова се обръщаме към Вас по повод декларацията на Съюза на съдиите от 18 юли, че той напуска Гражданския съвет (ГС) на ВСС. Какви са причините на това крайно действие, последвало решението за замразяване на членството му в Гражданския съвет през март?

Конкретният повод е отказът на мнозинството от ВСС да приеме предложените от двама негови членове (колегите Камен Иванов и Калин Калпакчиев, избрани от съдийската квота) нови правила за провеждане на избор на „тримата големи” – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Целта на тези нови правила е да гарантират в максимална степен почтеност и прозрачност на избора. Както се казва в писмото на Съюза на съдиите в България (ССБ), ние не бихме искали с участието си да легитимираме такива действия на ВСС, които определено не срещат одобрението на гражданското общество, нито са резултат от съдържателна консултация с неговите представители. Да не говорим, че и представители на Европейската комисия, и посланици на други държави обявиха, че ще следят внимателно този избор. Основният въпрос обаче не е да се харесаме на чужденците, а да се осигури на българското общество почтено и независимо правосъдие. Ние наистина „замразихме” участието си в Гражданския съвет още през пролетта, като заявихме, че ако ВСС продължава да не подлага на обсъждане предложенията на ГС, нашето участие в този съвет е безсмислено. Подчертавам – не само ние, но и други членове на ГС настояват предложенията му не да бъдат непременно приети, но да бъдат обсъдени. Само че при такова обсъждане, ако идеите на ГС бъдат отхвърлени, ще се налага да бъдат излагани и сериозни мотиви за това. А е по-лесно те просто да не бъдат забелязвани.

Какво представлява този Граждански съвет, кой влиза в него, какви са му функциите?

Гражданският съвет е създаден към настоящия ВСС в края на 2012 г. В него влизат 17 неправителствени организации (НПО). Съпредседатели на ГС са един член на ВСС и един представител на НПО – в момента Даниела Костова – член на ВСС, и Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Функцията на Гражданския съвет е да подпомага експертно ВСС, да работи за укрепване на диалога, доверието и взаимопомощта между ВСС, лицата от съдебната система и гражданското общество. Искам да подчертая, че никой не получава възнаграждение за участие в този съвет, това е доброволен ангажимент. В правилата за действие на ГС е записано, че неговата основна цел е гарантиране на открито и активно участие на граждански и професионални организации при формулиране на стратегиите за реформи в съдебната власт, както и осигуряване на обективност при техния мониторинг. Записано е също, че „ВСС демонстрира воля да развие устойчиви механизми за консултиране и взаимодействие със структурите на гражданското общество, ангажирани с реформата в съдебната система при разработване на политики и оценката на тяхното въздействие”.

Според Вас има ли диалог между ГС и ВСС? ВСС вслушва ли се в становищата на ГС или не?

Не може да се твърди, че няма никакъв диалог. Аз лично не съм участвала в работата на ГС, но от колегите, които активно се включиха, зная, че в началото взаимодействието е било добро. Приети са и някои становища по конкретни въпроси. Липсва обаче диалог по сериозните политики, които провежда ВСС и които предизвикват проблеми не само в гилдията, а и в обществото. Ще дам пример за такова сериозно предложение: Съюзът на съдиите в България от години настоява за обособяването на две, независими една от друга колегии в състава на кадровия орган – съдийска и прокурорско-следователска. Такова предложение беше направено и чрез ГС, но то изобщо не беше внесено за обсъждане във ВСС. Искам да поясня, това наше предложение не е някакъв каприз, нито е израз на негативно отношение към колегите, които не са съдии. На първо място, утвърден европейски стандарт е, че решения за професионално израстване и дисциплинарно наказване на съдии следва да се вземат от орган, в който „мнозинството от членовете трябва да бъдат съдии, избрани от техните колеги”. На второ място, известно е, че прокуратурата е страна в процеса (както и адвокатурата) и е твърде опасно за независимостта на правосъдието страните в процеса да решават съдбата на съдията. На трето място, всички знаем, че у нас прокуратурата е йерархична структура и решаващ глас в нея има Главният прокурор – който и да е той. Главният прокурор е член на ВСС по право, поради което съвсем основателно може да се предположи, че останалите прокурори, които са членове на ВСС, ще се съобразяват с неговата воля. Е, къде отиде европейският стандарт при тази конфигурация?! ГС подкрепи и предложението на колегите Иванов и Калпакчиев за нови правила за избор на „тримата големи”. И те бяха категорично отхвърлени от мнозинството на ВСС с мотиви, които, по мое мнение, са срамни.

Защо, според Вас, ВСС отказва да промени правилата си на работа и защо в частност иска да избере председател на ВКС по непрозрачен и неподдаващ се на контрол начин? Обикновено се смята, че електронните системи за гласуване осигуряват прозрачност и възможност за контрол, а вие се обявявате против тази система във ВСС, защо?

Отговарям първо на втория въпрос. Системата на гласуване във ВСС не е електронна. Тя е механична, без софтуер, който да подлежи на проверка. През годините е показала нееднократно спорни резултати и няма гаранции за сигурност, не може да се провери невалиден вот. Да не говорим, че седящият до теб без особено усилие може да види кое копче натискаш. От ССБ сме настоявали тези избори да са явни – да се вижда кой как гласува, но не се прие, тъй като в закона и Конституцията е предвиден таен избор. Предложението на колегите Иванов и Калпакчиев – да се гласува с интегрална бюлетина, даваща много по-голяма сигурност и възможност за проверка, беше съвсем смислено. Не мога да си обясня какви разумни доводи против могат да се изложат срещу него. И така се раждат едни съмнения… А защо ВСС отказа да си промени правилата, аз не мога да отговоря. Питайте ги тях. За недостатъците, функционирането и управлението на съдебната система се говори от много години, тази тема се споменава обстойно във всеки доклад на ЕС за България.

Защо, според Вас, нещата са застопорени, какво трябва най-вече да се промени в управлението на съдилищата, кой трябва да извърши тези промени?

На този въпрос не може да се отговори с няколко изречения. Ще се опитам да обобщя, без никакви претенции за изчерпателност и компетентност. Една съдебна система е функция от цялостната система на управление на държавата. Моят дългогодишен вече опит показва, че интерес от независим съд имат само тези политически сили, които са в опозиция и са застрашени да бъдат смазани чрез използване на инструментите на държавното обвинение и съда, ако последните са зависими от силните на деня. Когато обаче са на власт, партиите правят всичко възможно, за да поставят на ключови места в нашата система зависими, лесно манипулируеми хора. Конкретен пример – изборът на Главен съдебен инспектор. След няколко позорни провала на самия парламент, който по Конституция е длъжен да избира инспекторите, Съюзът на съдиите се нагърби с несвойствената му задача да излъчи представител от гилдията, когото да предложи на Народното събрание. В крайна сметка бяха предложени две колеги, които публично защитиха сериозни, компетентни концепции и спечелиха уважението, одобрението и подкрепата не само на нас, съдиите, но и на редица неправителствени организации, които внимателно следяха този процес. И какво стана – поканиха ги в комисия на парламента, задаваха им заядливи и оскърбително невежи въпроси и въобще не подложиха кандидатурите им на гласуване. Мисля, че колегите Теодора Точкова и Вера Чочкова могат да се гордеят, че не бяха избрани от този парламент – очевидно не е бил налице интелектуален капацитет за оценка на професионалните им качества. А и те самите явно не са обещали да „слушат”, което пък е отлична атестация за съдийския им морал. Известно е, че и половината от ВСС се избира от парламента. Аз помня какви бяха съображенията, когато се приемаше законът през 90-те години. Идеята беше да се избират хора, чиито професионални и нравствени качества ще бъдат преценявани от едно цяло Народно събрание, от избраниците на обществото. Лично аз тогава бях много щастлива от такъв демократичен подход, сравнявайки го със системата отпреди 1991 г. Колко съм била наивна, а и да бях само аз! Защото какво виждаме, особено през последните години – партийни пазарлъци, разпределяне „толкова за нас, толкова за вас”, привидна публичност и устройване на властови постове на „наши хора”. За да съм честна, трябва да призная, че познавам и много достойни хора, които са били членове на ВСС от парламентарната квота, не е почтено да поставям всички под един знаменател. Но като цяло Висшият съдебен съвет все повече показва зависимост от политическата конюнктура, а турбуленциите в политиката се възпроизвеждат и в съдебната система, което е много страшно. Зависими хора не могат да създават политика на независимост. А съдът е длъжен да бъде независим – не заради комфорта на съдиите, а заради сигурността на гражданите, че могат да разчитат на честно и безпристрастно правосъдие. Само че тези, които се опитват да подчиняват съда, когато са на власт, го осъзнават едва когато се озоват в качеството на подсъдими – на обикновени граждани.

Съюзът на съдиите замрази през март членството си в Гражданския съвет към ВСС заради наказанието, наложено на бившата ви председателка Мирослава Тодорова, която бе понижена в районен съдия; вие твърдите, че това наказание е неправилно и незаконно. Защо, какви са основанията?

Това не е съвсем вярно и може да се провери какво точно пише в писмото ни от месец март. Има го на сайта на ССБ. В него изрично сме посочили, че не обсъждаме наказанието на съдия Тодорова, тъй като компетентен да се произнесе по правилността на решението на ВСС е Върховният административен съд. Но посочваме поредица от примери, при които решения за дисциплинарно наказание на съдии са вземани с решаващия глас на прокурорите в съвета. Поводът за това писмо е начинът, по който беше определено наказанието на Мирослава – дисциплинарният състав беше предложил по-леко наказание, след което без никаква обосновка прокурор от Пловдив, който дори не познава работата й, предложи по-тежкото наказание и то беше гласувано от мнозинството. Затова през месец март Управителният съвет на ССБ призова министъра на правосъдието да внесе законопроект за разделяне на ВСС на две колегии, а самия ВСС – да изработи правила, които да не позволяват професионалната съдба на съдии да се решава от прокурори – в очевидно противоречие с международните стандарти. И тогава предупредихме, че преустановяваме участието си в ГС, докато не се предложи решение на посочения проблем, а не защото не сме доволни от наказанието на Мирослава. Мога да Ви уверя, че независимо от политическата обстановка в страната, ССБ ще продължи да настоява за реформирането на самия ВСС в съответствие с установените европейски стандарти и с оглед на огромната необходимост на българските граждани от честно правосъдие.

Интервю на Емил Коен.

Източник: www.marginalia.bg

Интервю на Елена Авдева - съдия във ВКС в предаването "Неделя 150" на програма Хоризонт, 13 юли 2014г.

Заседанието на ВСС, на което бяха отхвърлени предложенията на Съюза на съдиите в България за промяна на правилата за избор на председател на Върховния касационен съд и Върховния административен съд беше разочароващо, но и очаквано.

Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ съдията във Върховния касационен съд (ВКС) Елена Авдева, която е и член на Съюзът на съдиите в България. Според нея би било наивно да се очаква повишаване на ниво на дебата, предвид практиката на ВСС.

Разочароващ беше и резултатът, защото беше пропусната една чудесна възможност да се повиши нивото на прозрочност и на предсказуемост на практиката на ВСС и то по отношение на един изключително важен за системата, но и за държавата избор.

Предложението да има такива правила са в духа на препоръки от Европейската комисия. Авдева очаква да прочете стенограмата от заседанието на ВСС, за да разбере мотивите на съдебните кадровици, но според нея предложенията на съдиите са били разумни и са щели да повишат не само доверието към начина, по който се управлява съдебната система, а и доверието към следващия върховен съдия:

Следващият председател на ВКС щеше да започне с един много по-добър старт. Той нямаше да бъде натоварен със съмнения около неговия избор и нямаше да се изразходва ресурс, така нужен за един нов ръководител, за да доказва, че е участвал в честно състезание, добави съдия Авдева.

Изборът на ръководител на Върховния касационен съд е изключително важен за системата и за обществото и към него трябва да се подхожда с голяма дълбочина, каза тя.

Ще ми се да спестя неудобството и чувството за срам и конфуз и да припомня, че с ровене в интернет и речници много трудно ще се стигне до позитивни решения, а на такова нещо станахме свидетели в четвъртък.

Авдева коментира и поредния провал с избора на главен съдебен инспектор, след като от НС дадоха ясен сигнал, че той няма да се случи преди предсрочните избори. Съдиите излъчиха кандидатурите на съдиите Теодора Точкова и Вера Чочкова,

Пренебрежителното отношение в парламента и към номинациите, и към произвеждане на изборите, и с тази безотговорна повратливост, която продължи толкова много във времето, остави, според мен, едно изключително неприятно усещане за оскърбено достойнство.

В момента кандидатите стоят в една очевидно нежелана от парламента процедура. Нежелана, защото представените в парламента политически партии просто не намират за нужно да се занимават с избора на главен съдебен инспектор. Може би това безвремие устройва някакви техни интереси, каза още съдия Авдева.

Съдебният репортер на „Хоризонт“ Силвия Великова  и колегата ѝ от „Медиапуул“ Борис Митов коментираха, че на изслушването на кандидатурите на Точкова и Чочкова е в НС сред депутатите личала липса на познания за органа.

Дори и да бяха гласували за едната от двете кандидатури, и да не бяха събрали необходимите 160 гласа, пак щеше да е по-почтено от това да оставят процедурата недовършена, коментира Великова. Митов коментира и изчезналите кредитни досиета на КТБ с думите, че нещата са се променили за 25 години, след като в Партийния дом са изгорели досиетата на „Държавна сигурност“ и със сигурност информацията от досиетата съществува и електронно.

Именно в полето на съдебната власт е да видим какво точно се е случило, какво е намерено, какво ще бъде установено при разследването и дали ще станем свидетели на поредния балон.

Великова и Митов коментираха и ситуацията в КТБ. Те очакват шумен арест на банкера Цветан Василев, но не и доказване на вината му в съда.

Интервюто с Елена Авдева и беседата с двамата журналисти можете да чуете  т у к.

Интервю на Румен Петров с проф. Нилс Кристи, в. Култура, бр. 23/20 юни 2014
Интервю на съдия Николай Гунчев от ВАС пред телевизия "Bulgaria on Air".
Публикувано в "Правен свят" на 23.05.2014г.
 
"Ако ИВСС продължава да работи по досегашния начин, то се обезсмисля неговото съществуване. Ако не се случи избор сега, предстои, образно казано, да правим 3 дни, 9 дни, 40 дни и 6 месеца на съдебната система."

Така съдия Николай Гунчев от Върховния административен съд коментира пред телевизия "Bulgaria on Air" сагата с избора на главен съдебен инспектор, която повече от година не може да приключи, тъй като нито предишният, нито сегашният парламент успяват да изберат кандидат за овакантения от Ана Караиванова пост. В момента тече процедурата по нов избор, в парламента са внесени кандидатурите на две съдийки - Теодора Точкова, председател на Административен съд - Хасково и Вера Чочкова от Софийския градски съд. И двете бяха излъчени в резултат на вътрешна процедура, организирана от Съюза на съдиите в България (ССБ), като кандидатурите им бяха внесени в парламента от различни народни представители от БСП.  

"Сега топката е в полето на народните представители и аз искрено се надявам този път да изберат главен съдебен инспектор, защото иначе има сериозна опасност ИВСС да се рее в пространството като конник без глава", каза Гунчев, който е един от вносителите на предложението за съдия Точкова в рамките на процедурата в ССБ. Според Гунчев и двете кандидатки, чието изслушване предстои в парламента на 4 юни, имат волята и възможностите да променят образа на Инспектората, като с работата си той стане полезен за обществото.

"В момента ИВСС се възприема по-скоро като репресивен орган за въздействие върху непослушните съдии, прокурори и следователи, като орган за изпълнение на политически поръчки за намеса в дейността на съдебната власт", каза съдия Гунчев. По думите му, сред първите задачи на следващия главен инспектор е да сформира добър екип и ИВСС да се обедини около конкретна визия за работата си. Гунчев е убеден, че инспекторите трябва да идват от магистратските среди, за да разбират от това, което работят.

"Много е важно, първо, да бъде избран сега главен съдебен инспектор. Второ, главният инспектор да е съдия и трето – да се спазва принципът съдии да проверяват съдии, прокурори да проверяват прокурори, а следователите – техните колеги. Да не става така прокурор да проверява граждански или търговски съдии, защото това е нонсенс. Той няма как да има компетентността по отношение на хората, които проверява", даде пример съдията.

Той припомни и репликата на бившия правосъден министър Антон Станков, че "да правиш реформа на съдебната система е все едно да местиш гробище - и в двата случая не можеш да чакаш помощ отвътре." Гунчев обаче не е съгласен с тази теза, напротив, той е убеден, че реформата може да се случи тъкмо с помощ от системата.

"Един от големите проблеми, за да имаме вече 25 години неуспешна реформа в съдебната система, е в това, че не се търси помощ отвътре. Именно затова куца реформата. Хората, които работят в съдебната власт са хората, които знаят проблемите и знаят как да ги разрешат", заключи съдия Гунчев.

Почти в цяла Европа хората, които проверяват магистратите, се избират само от средата на магистратите

Статия от Николай Гунчев - съдия във Върховен административен съд и Памела Бучкова - доктор по право, преподавател в Нов български университет

Публикувана в "Правен свят", 19 май 2014 г.

Статията може да прочетете   т у к

Анализ на Христо Иванов - Програмен директор на Българския институт за правни инициативи, в. Сега, брой 4956 (81) 07 април 2014

И с невъоръжено око е видно овладяването на ВСС от главния прокурор, което все повече придобива характеристиките на нова криза

Календарът на съдебната власт изглежда отново показва 2012 г. и Висшият съдебен съвет (ВСС) отново налага наказание на съдия Мирослава Тодорова, което и по своята извънредна строгост (сравнено с наказанията в други казуси) и по очевидната си незаконност (то е за нарушения, давността за които е изтекла и за които вече е налагана санкция) може да бъде окачествено само като саморазправа в рамките на борбата за контрол върху съда. А уж Цветан Цветанов вече не е министър, уж всеки момент правосъдието над него ще възтържествува, уж дори Европейската комисия в доклада си от януари констатира, че "през втората половина на 2013 г. нямаше преки атаки на изпълнителната върху съдебната власт." И все пак, още в следващото изречение ЕК бърза да отбележи, че "въпреки това... все още е налице безпокойство относно независимостта на съдебната власт в България".
Парадоксът е само на повърхността.
Случващото се идва да ни напомни, че проблемите са с много дълбок корен и понятия като "политически натиск" от "изпълнителната власт", макар и удобни за обясняване на случващото се за външните наблюдатели, често ни изневеряват. Защото нито действията на Цветанов преди, нито това, което се случва сега, имат нещо общо с понятието за политика и изпълнителна власт в модерната публична сфера. Става дума за различни прояви на утвърдилия се модел на властване, при който кланове и корупционни мрежи, понякога гримирани като политически партии, се борят за овладяване на различни властови "рубежи" и "капии", за да извличат с тяхна помощ съответните икономически ренти, които отново да влагат в укрепването на своите позиции. В този модел, както е нормално за една домодерна властова конструкция, центровете на реална власт се сменят доста безразборно според това кой в даден момент има надмощие и как упражнява своя контрол.

Съдебната власт е от първостепенна важност за просъществуването на този модел. Опитните играчи знаят, че докато (пре)разпределят влиянието си в правосъдието, трябва да спазват определена "култура на консенсуса", при която всичко е въпрос на пазарлък, съдебната номенклатура ще обслужи всеки, който е "на власт", и няма да причини нищо излишно на тези, които са в слаба позиция, срещу което ще има свободата на своите игри, а всички заедно ще внимават да не клатят лодката.

В това, което се случва на Цветан Цветанов, сигурно има и елемент на отмъщение за неговата груба парвенющина в опитите да изгради свой собствен укрепен периметър. Заради неудържимите му плонжове по сцената твърде много от тайните на Темида станаха видими. Когато управляващите днес говорят за възстановяване на "държавността", те в много отношения имат предвид връщането към обичайните правила на играта - преди флашките, интервютата със саморазобличаващи излияния относно съда и пр. С деликатната задача на тази реставрация беше натоварен главният прокурор.

Но това изглежда се оказва невъзможно по редица причини, свързани с гражданската активизация, икономическата криза, отварянето ни към ЕС, технологичната промяна в медиите, чисто поколенчески фактори, мащабните геополитически размествания около нас, революцията в енергийната политикономия и т.н. Реставраторският проект, около който беше скалъпена сегашната коалиция, се проваля, всички са заети с единичното си оцеляване, правителството е слабо и не знае кога някой от играчите ще натрупа достатъчно сили или отчаяние, за да го свали. Нещо повече - у нас тече тектонично разместване на дълбоки властови пластове, чиито ефекти предстои да стават видими в следващите години.

В тази ситуация Цацаров получава голяма свобода на действие. Нещо повече, прокуратурата влиза в ролята на гарант за безкръвност на протичащата трансформация. В края на 90-те сегашният ни олигархичен кастинг беше формиран чрез вълна от поръчкови убийства. Начело с човек със здрав смисъл, който разбира накъде духа вятърът и акуратно изпълнява задълженията си на брокер, държавното обвинение днес е алтернативно на уличните престрелки средство за разрешаване на спорове. То предлага богата гама от форми на натиск, които могат да се градират, насочват към ювелирно избрани точки (конкретни бизнес интереси, членове на семейството) и комбинират с насрещни такива като така съответните двубои и противостояния се решават по безкръвен начин и с приличие. А това, че накрая от съответните наказателни производства не е излязло нищо, остава отвъд вниманието на общественото мнение, медиите и дори ЕК.

В тези бурни времена съдебната власт е остров на стабилност, а 7-годишният мандат на главния прокурор му гарантира, че той ще остане след мнозинството от боричкащите се за оцеляването си политици и магнати. И сега планомерно гради своя империум в съдебната система. В прокуратурата неговата власт вероятно е напълно утвърдена след поредицата от византийски ходове и чистки, които кулминираха в демонстрацията на сила срещу някога влиятелния Камен Ситнилски. Но най-важното - вече и с невъоръжено око е видно овладяването на ВСС от главния прокурор. То е безпрецедентно дори за нашата история и все повече придобива характеристиките на нова криза в съдебната власт.

На този фон е ясно и къде е проблемът със Съюза на съдиите (ССБ). За всичките години на съществуването си, независимо кой го председателства и кои са премиерът, главният прокурор, членовете на ВСС, съюзът е последователна опозиция на описания модел.
Той е заплаха както за новия господар на ВСС, така и за цялостната функция, която е отредена на съдебната система в текущата трансформация на олигархичното управление.

От години ССБ и неговите съюзници са формулирали и отстояват един пакет от необходими реформи. Очевидно е, че настояването за разделяне на ВСС така, че прокурорите да не могат да участват във взимане на решенията относно съдиите, би било особено вредно за сегашния режим на пълна подчиненост на съвета и всички важни решения по отношение на съдилищата, на главния прокурор. По същия начин стоят нещата с борбата на ръководни позиции да се назначават само уважавани професионалисти с доказана независимост. Тя минава както през искането за адекватни правила, така и през неуморното реагиране, когато те биват нарушавани. В това отношение непосредствено е заплашена възможността да бъдат инсталирани "правилни" председатели в над сто съдилища, чието назначаване предстои в следващите месеци. Тези постове са ключови за възможностите за оказване на йерархичен натиск и просъществуването на корупционните лобита. В най-голяма степен това важи за Софийския апелативен съд, за който също предстои избор.

Още по-важен ще бъде изборът за председател на Върховния касационен съд. Предишни негови ръководители бяха ефективен контрапункт на опитите за овладяване на съдебната власт от главния прокурор. Съдийското съсловие пази спомена за съдия Румен Янков, който със своя авторитет задаваше пример за така необходимия манталитет на независимост и професионализъм.

Освен конкретните реформи, за които настоява ССБ, неговата роля е много по-важна именно в култивирането на промяна в микроклимата на съдийската гилдия.
Днешната корупция на съда и неговото поставяне под олигархично влияние има своите конкретни механизми, зависещи от определени структурни положения и практики. Тяхното модифициране с една или друга реформа ще бъде важна краткосрочна стъпка за затрудняване на корупцията. При това дългосрочната промяна е манталитетна. Наличието на съдии, които не се страхуват да се противопоставят на статуквото, които имат смелостта да поставят конкретни диагнози за проблемите и опитват да градят нова атмосфера в съсловието си, е най-добрата надежда съдът да бъде гарантирано независим. И точно по тази причина ССБ продължава да бъде камък в обувката на ВСС.

Колкото до ролята на правителството - влияние може да се оказва и чрез бездействие. Като игнорира призивите за разделяне на ВСС, управлението става мълчалив помагач за установяването на новата кризисна ситуация в съдебната власт: нейното все по-пълно подчиняване на главния прокурор в противоречие с духа на конституцията.
 
 
Като игнорира призивите за разделяне на ВСС, управлението става мълчалив помагач за установяването на новата кризисна ситуация в съдебната власт.
 
Статията във в. Сега можете да прочетете  т у к 

Интервю на Таня Маринова в предаването "Преди всички", БНР, програма Хоризонт, 28 март 2014г.

 

Съюзът на съдиите в България навършва днес 17 години от учредяването си. Председателят на Съюза Таня Маринова подчерта,  повод наложеното вчера второ наказание на предшественика си на поста, Мирослава Тодорова, че е ясно за всички, че съдебната квота не може да взема самостоятелно решение за управлението на съда. Висшият съдебен съвет изпрати в четвъртък Тодорова да работи в Софийския районен съд 2 години вместо предложеното от дисциплинарния състав намаление на заплатата с 25%, но запазване на позицията й в Софийския градски съд.

Категорично е посочено като проблем в съдебната ни система от Венецианската комисия, от Европейската комисия,  от ПАСЕ, от Съюза на съдиите, че независимостта на системата не може да се установи, ако не се раздели Висшия съдебен съвет на такъв за съдии и прокурори. Ясно е вече за всички, че съдебната квота в сегашния ВСС не може да взема самостоятелно решение за управлението на съда. Това поставя въпроса защо едната от страните в съдебния процес има решаващо значение при кадровите решение за съда...Практиката на ВСС по дисциплинарните производства доказва това...Поставихме на обществени дебати този въпрос. Както международни наблюдатели, така и съсловието, и обществените организации се обединиха около това, че ВСС трябва да бъде разделен. Направихме конкретни предложения в законодателството в тази насока.

Интервюто с Таня Маринова можете да чуете  т у к

Страница 4 от 6