Интервю с Тамара Тротман - председател на холандската фондация "Съдии за съдии" пред в. Капитал, 15.12.2016г.

"Всички тези случаи са диагноза на проблеми в системата – не само на правосъдието, а в цялата политическа система. Но и Сърбия, и Украйна, и Турция не са част от ЕС, а България е член на ЕС, предполага се, че тук има демокрация и върховенство на закона, част от което е независимостта на съда. В този контекст – как вашата фондация и другите международни организации на съдии са в състояние да помогнат за подобряване на ситуацията тук, доколко нашите проблеми са част от един системен проблем?

Наистина голям въпрос. Опитвам се да следя ситуацията в България. Преди няколко години фондацията ни проследи случая със съдия Мирослава Тодорова. При подготовката ми за тази конференция четох докладите на ЕС за България, както и мониторинговите доклади на ЕК. Достатъчно съм запозната, за да съм наясно, че проблемите на България не са уникални. Вие имате същите проблеми както много други държави.

Позицията на Висшия съдебен съвет (ВСС) в много държави е твърде чувствителна - между политиците и правосъдието, между две отделни власти. Очевидно за много политици е голямо изкушение да се опитат да дърпат конците, като си подсигурят по-голямо влияние над ВСС чрез свои представители.

Това се случва и в Сърбия, и в Украйна, Словакия, и на много други места, в този смисъл - случващото се в България не е нито ново, нито специално. Това може да се види и в доста различни държави по целия свят, Свазиленд, да речем, е добър пример в това отношение.

Никак не е утешително, че имаме същите проблеми като Свазиленд и Турция. Затова е важно какво може да се направи?

Всъщност българските съдии имат много ясна идея какво трябва да се направи. Не е като никой да не знае пред какви проблеми е изправена България, всеки доклад на ЕС казва едно и също нещо. Въпросът е на политическа воля, а също така нещата опират до начина на мислене на съдиите. Независимото правосъдие може да съществува само благодарение на отделните съдии, които имат куража да стоят с изправен гръбнак в трудни времена и са готови да поемат последствията от честното изпълнение на съдийския им дълг.

Понеже сме в контакт с уволнени съдии от Грузия - последния път, когато говорих с един от тях, той каза: "на хартия ние имаме много добра организация на нашата съдебна система, но някои колеги просто не искат да бъдат свободни". И буквално същите думи каза украинският съдия Олександър Волков, когато обсъждахме с него съдебната реформа и отношението на някои от неговите колеги.

Ако един съдия е изграден като професионалист в система, в която телефонното правосъдие е обичайният начин да се решават политически чувствителни казуси и въобще - знакови дела, той може изведнъж да се почувства много несигурен, когато трябва да решава такъв казус по напълно независим начин.

От една страна е прекрасно да си съдия – ти си този, които решава. И в същото време да си съдия е много трудно, защото понякога трябва да решаваш тежки дела. Някои колеги може би опитват да избягнат тази последна стъпка, при която трябва да постановиш независимо решение. В такъв момент е много по-лесно да се вслушаш в председателя на съда. Може би някои хора са се чувствали по-добре – по защитени – при старата система. Поне на мен така ми изглеждат нещата отстрани.

Ето например Грузия и Украйна - две страни, които имат общо комунистическо минало с България, са добър пример за това, че съдиите трябва да градят нов имидж. Да си просто коректен чиновник вече не е достатъчно, за да се гарантира за всеки гражданин справедлив процес, независим и безпристрастен..."