При измерването на натовареността на съдиите трябва да бъдат отчетени всички фактори, които влияят върху сложността на делата. Едва когато можем да определим относителната тежест на процесите, ще имаме обективна сравнителна основа за регулиране на натовареността на магистратите и на отделните органи на съдебна власт.
За да бъде методиката за отчитане на натовареността максимално точна, в изработването трябва да се включат възможно най-много магистрати. Идеята е те да участват в проучване, като попълнят анкетна карта за видовете дела, които са гледали в последната година, и колко време им е отнел всеки казус. Паралелно ще работят и фокус групи от опитни съдии. Те ще прегледат резултатите и може да ги коригират. С получената база данни ще може да се изчисли тежестта на видовете дела.

От изследванията на познатите световни модели за измерване на натовареността на съдилищата, както и от професионалните дискусии може да се направи изводът, че отделеното

време за
разглеждане
и решаване
на казусите

е единствената обективна и вярна основа за определяне на сложността им и за групирането им по тежест. Ето какви стъпки предвиждаме за изследването:
Категориите дела първо трябва да се разделят според нормативната уредба по отделни видове - наказателни, граждански, търговски и административни. А след това сходните видове трябва да се групират. За различните групи ще има отделна анкетна карта.
Например при първоинстанционните наказателни производства могат да се създадат анкетни карти за: делата от общ, частен и административнонаказателен характер; за частните наказателни дела и т.н.

После трябва да се типизират най-общо етапите на всяко първоинстанционно, въззивно и касационно производство по съответната материя.

При наказателните първоинстанционни дела това може да са: проучване и запознаване от съдията с материалите и изготвяне на съдебен акт за насрочване или прекратяване на съдебното производство; разглеждане и решаване на делото в заседание; изготвяне на съдебния акт по същество.

Времето, необходимо на съдията за справяне с отделните етапи на различните видове наказателни дела, ще бъде различно. Например при тези от общ характер за проучване и разглеждане на материалите ще бъде нужно значително повече време, тъй като е проведено досъдебно производство и има събрани доказателства. По делата от частен характер пък времето за проучване ще бъде по-малко, тъй като по тях не се провежда разследване от прокурора.

Съдията трябва да попълни в анкетната карта колко време отделя за всеки от етапите за конкретния вид дело от посочената група (например кражба, средна телесна повреда, клевета и т.н.). Ще се регистрират обемът на делото в страници, броят на подсъдимите, деянията, свидетелите, дали процесът върви по специална процедура (съкратено следствие, споразумение), броят и продължителност на заседанията и т.н.
Съдиите ще трябва да посочат и какво според тях е необходимото оптимално време за

качествено извършване
на действията

по отделните етапи или общо за разглеждане на делото.

Така ще бъде определено средното време, което се отделя за решаването на даден вид дела. Препоръчително е, когато се определя тежестта на процесите, видовете дела, които изискват приблизително еднакво време за решаване, да се обединят в една група. Полученият усреднен период за разглеждане и решаване на дадено дело от определен вид ще определи неговата номинална тежест.

Определените номинални тежести на категориите дела трябва да се подредят по размер. Средната тежест за скалата ще се определи за мерна единица, спрямо която ще се преизчисли тежестта на категориите дела. Ще може да се определи и коефициент на тежест - отношението на номиналната тежест за определен вид процеси към средната определена стойност за всички видове дела.

По подобна методология събраните и анализирани данни за времетраенето на различните видове въззивни и касационни дела ще послужат за изработване на коефициент и за тяхната сложност.

След като имаме начин да изчислим сложността на отделните видове дела, ще може да се измери и обективната натовареност на съдилищата.

Когато се определя индивидуалната натовареност на съдиите, трябва да се вземат предвид не само броят на разгледаните дела и тяхната сложност, но и външните фактори. Има например малки съдилища, в които магистратите разглеждат и граждански, и наказателни дела. Това няма как да не увеличи времето за подготовка и разглеждане на казусите.

Друг външен фактор е участието на магистрата в съдебен състав. Когато пък стана въпрос за върховните съдии, не трябва да се забравя, че те са ангажирани в тълкувателната дейност, изпитни комисии, с работа по законопроекти и т.н.
За да се определи допустимата индивидуална норма на натовареност на съдията, трябва да се изчисли неговата годишна времева стойност в минути. Това е времето за година, което има даден съдия за обработка и разрешаване на делата. От общия 365 дни ще се извадят почивните дни, празниците, отпуските, болничните и т.н. Нормалният работен ден е с продължителност 8 часа, или 480 минути.

Допустимата норма на
натоварване

е съотношението между времевата стойност на съдията и времевата стойност на отделните видове дела. Така ще е ясно колко дела е възможно да обработи и реши всеки в рамките на отреденото му работно време. А съотношението между наличното време на съдията и делопотока ще покаже колко магистрати са нужни, за да го обработват.

С всички тези изчисления ВСС ще може аргументирано, открито и справедливо да определи необходимия брой съдии в отделните съдилища и да помисли за реорганизация на съдебната карта.