Интервю на Красен Николов със съдия Борислав Белазелков, Медиапул, 28 януари 2015 г.

"...Съдия Белазелков, имате ли съмнения, че изборът за председател на ВКС ще бъде проведен върху "белите покривки"?

 Ако той е проведен върху "бели покривки", то това вече се е случило. Действително в началото на процедурата се направиха някои непремерени изказвания от членовете на Висшия съдебен съвет, от които можеше да се направи извод, че изборът е предрешен. Смятам да ги отдам на по-голяма емоционалност. Аз лично продължавам да се надявам, че това не е така, че едва ли е толкова лесно да се предреши един такъв избор. Силно се надявам, че всичко ще се случи на 29 януари, а не по-рано.

По какво можем да съдим, че един избор е бил предрешен? Никой няма да излезе и да го каже.

За този, който има очи да види, знаците са явни. Нека да вземем за пример изслушването преди избора. Ако при представянето единият кандидат е очевидно по-добър, а гласуването не отчита това, защо са необходими други знаци? Този избор не бива да опира до лични предпочитания. Ако се избираше Мис Свят, това е друга работа. Там един харесва едно, друг друго, а комисията – трето. Въпрос на вкус. Когато става дума обаче за изслушване на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, нещата не стоят така. Там изслушващият задава въпроси и получава отговор, който показва нивото на компетентност. Нека погледнем за какво ставаше дума при избора на членовете от политическата квота на същия този ВСС. Нямаше необходимост от някакви предварителни знаци, че изборът е предрешен. Нямаше нужда, защото гласуването на депутатите нямаше нищо общо с представянето на кандидатите. Един се представи блестящо, но не получи гласове, друг мънка, но беше избран.

Как оценявате мотивацията на двамата кандидати за председател на ВКС?

 Аз съм впечатлен от мотивацията на Павлина Панова. Тя е млад човек, който има сериозен опит по една от материите, по които ВКС правораздава – наказателното право. Тя има научни интереси и международна реализация. Съдия Панова е съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. България на свой ред има проблем със зачитането на правата на човека. Ако по този въпрос се работи адекватно, българската съдебна система само ще спечели. Това, което ме смущава, е мотивацията на колегата Лозан Панов. Той се изживява малко като "дялан камък". Той е още по-млад, но това, разбира се, не пречи да е натрупал достатъчно опит. Лозан Панов започна работа в системата като наказателен съдия и е работил по тази материя като районен, а за кратко и като окръжен съдия. През 2006 година, когато се установяваше системата на административните съдилища, той реши, че ще се развива в тази област. Така стана административен съдия и вече седем години практикува като такъв. Той вече е направил своя избор. Аз не мога да разбера мотивацията му да оглави ВКС след седемгодишно прекъсване и със стаж на районен и окръжен съдия..."