Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини
08 Фев 2015

Българската магистратура

Прочетена 12099 пъти

          Уважаеми колеги, публикуваме статията “Българската магистратура”, част от сборника “60 години българско правосъдие (1878-1941). Юбилеен сборник.” С., Министерство на правосъдието, 1941. Авторът й Никола Н. Икономов е забележителен български юрист, съдия във Върховния касационен съд в периода 1933-1946 г., а преди това председател на Софийския апелативен съд. Дългогодишен сътрудник и член на редколегията на сп. „Съдийски вестник“. Текстът представлява вдъхновено и задълбочено слово за високото назначение на съдията, за големите изисквания пред личността му, за професионалните и етичните основания и перспективи на професията.  Особено ценен е анализът в частта, в която се обсъжда разпоредбата на чл. 9 от Закона за гражданското съдопроизводство („Съдилищата са длъжни да решават далата, според точния разум на действащите закони. Ако тези последните са непълни, неясни или противоречиви, то постановяват решенията си според общия смисъл на законите. При липса на закон по дадена материя, те основават реше­нията си върху обичая, а при липса на такъв ‒ върху справедливостта.“) и съдебната практика, в която Върховният касационен съд създава редица норми «с неоспоримо благотворно културно-възпитателно въздействие» (Ж. Сталев).


          “Не бива съдията да се автоматизира, да работи по калъп и по инерция без вникване в същината на споровете. Работата му не е на занаятчия, а на творец. Чужд на света е онзи съдия, който се придържа слепешката към буквата на закона, без да я съобразява с изискванията на живота. Всеки закон има един разум, съдията трябва да го открие, защото никой закон не иска неразумни работи, но съдията трябва да си даде труд да открие тоя разум, а не бива да се води безразсъдно от буквата на закона и да издава книжни решения. Съдията трябва да гледа живота с отворени очи, да бъде човек не само с ум, но и със сърце, не окован в шаблонни формули, а с свободен дух и смел замах. Да търси всякога истината по делото, а не най-лесното решение, същината на спора, а не формата. Решението на съдията трябва да бъде не само законно, но и преди всичко разумно и целесъобразно. За да издаде справедливо решение, трябва да вникне в потайните подробности на делото, за да разбере дра­мата, която се съдържа в спорните правоотношения, да разбере хората в тая драма, техните страдания, и извършената неправда. Безразличното отнасяне към съдбата на тия хора, каквото е отно­шението на бюрократа съдия, никога няма да доведе до справе­дливото решение.

....

          Съдилищата са болници за болни права, затова както добрия лекар, съдиите трябва да приемат съдещите се с доброта, любов, състрадание и милосърдие — човечност, като направят всички усилия да излекуват болните права, да накажат виновния и оправдаят невинния. Без страст, без увлечение, злоба или престъпна снизходителност, съдията трябва да лекува. В един стар френски ръкопис Темида е нарисувана с две сабли, а близо до нея е поставено едно легло с мека възглавница. Възглавницата означава милосърдието, което смекчава правосъдието, а леглото иска да каже, че съдията трябва да издава решението си спокойно и отпочинал. В клетвата на съдията се казва, че той трябва да бъде добър съдия. Правосъдието е ars boni et acqui, затова съдията е длъжен да съгласува изискванията на наказателната репресия с изискванията на човечността. От псалмите се извличат правила, които и днес имат своето зна­чение — повдигането и поправянето на осъдения. Не трябва да се изоставят напълно тия, които са отритнати от съдбата. Съдията трябва да бъде миротворец — той трябва да бъде добър, до­бър човек. Разбира се, тая доброта не трябва да отива до безволие, мекушавост, нерешителност, слабоволие, а осъзната до­брота, човечност, която ще му помогне, за да си създаде едно човешко отношение с тия, които съди, а не отношение техническо, машинизирано-бюрократично.”

          Статията може да откриете тук или в прикачения файл.