Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини
19 Фев 2015

Годишни доклади на Съвета на Европа за изтърпяващите наказание лишаване от свобода и пробация

Прочетена 11253 пъти

Съветът на Европа публикува последните годишни доклади със статистически данни за изтърпяващите наказание лишаване от свобода и пробация. Докладите SPACE I и SPACE II (Statistiques Pénales Annuelles du Conseil de l’Europe) са изготвени от Института по криминология и наказателно право към Университета в Лозана и могат да бъдат намерени на английски език тук: www.unil.ch/space/space-i/annual-reports (статистика относно лишените от свобода) и www.unil.ch/space/space-ii/annual-reports (статистика относно пробацията). SPACE I за 2013 съдържа информация от 50 от общо 52 затвори в 47 държави-членки на Съвета на Европа, а SPACE II – от 47 пробационни служби.

Докладите SPACE I се изготвят от 1983 г. Тяхната цел е да представят сравними данни за броя на затворниците във всички държави-членки на Съвета на Европа. От 2004 г. въпросникът на SPACE I включва серия от елементи, предназначени да изяснят точно кои лица се включват в статистиките на всяка държава (например някои държави включват лица, излежаващи присъдата си под електронно наблюдение или в специално отделение за наркозависими или психически неуравновесени затворници, докато други – не ги включват). Отговорите на тези въпроси показват, че сравненията на броя на затворниците между отделните държави трябва да се извършват внимателно, тъй като категориите, включени в общия брой на затворниците са различни в различните държави. Същото се отнася и за сравненията на смъртните случаи и самоубийствата в затворите, както и за персонала, работещ в тези институции. Въпросникът се актуализира периодично, за да се адаптира към последните промени в европейските пенитенциарни системи.

Докладите SPАCE II се изготвят от 1992 г. и събират информация за лица, изтърпяващи наказания и мерки, които не включват лишаването от свобода. Тези санкции и мерки често се разглеждат като алтернативи на лишаването от свобода. Проучването не е предназначено да обхване всички подобни санкции и мерки. Включени са основно тези, предложени от Съвета на Европа в член 15 от Препоръка № R (99) 22 относно пренаселеността в затворите и увеличаване на броя на затворниците, в Препоръка No Rec (2000) 22 за подобряване на изпълнението на Европейските правила за обществени санкции и мерки, както и Препоръка CM/Rec (2010) 1 относно правилата на Съвета на Европа за пробацията. Предмет на проучването са обществените санкции и мерки (ОСМ) така както са дефинирани от Съвета на Европа. Според Препоръка № R (92) 16 и Препоръка CM/Rec (2010), но не само. ОСМ трябва да се разбират като "санкции и мерки, които оставят правонарушители в общността и включват някои ограничения на свобода им чрез налагането на определени условия и/или задължения. Понятието включва всяка санкция, наложена от съдебен или административен орган, и всяка мярка, предприета преди или вместо решение за налагане на наказание, както и начини за изпълнение на присъда за лишаване от свобода извън рамките на затвора.“ Лицата, изтърпяващи пробация, обикновено са тези, които се посочват като тези, спрямо които са приложени ОСМ. SPACE II не включва санкции и мерки, приложими само за непълнолетни.

Според статистиката от последните доклади разходите за един затворник в европейските затвори са намалели по време на икономическа криза и това най-вероятно е предизвикало отрицателно въздействие върху качеството на живот на задържаните лица. Кризата не е оказала значително влияние върху броя на лицата, лишени от свобода, въпреки че е налице известно намаляване на пренаселеността на затворите. От друга страна, средният процент на броя на затворниците (броят им, съотнесен към 100 000 души население) се е увеличил с 2,7% в периода между 2007 и 2012 година.

През 2013 г. пренаселеността остава сериозен проблем в 21 от общо 50 европейски затвори, т.е. същото съотношение както през предходната година. През 2013 г. в затворите има 96 затворници на 100 места, в сравнение с 98 през 2012 г., и 99.5 през 2011 г.

Делът на лицата, изтърпяващи присъди за наказание лишаване от свобода за по-малко от една година, е относително висок, въпреки че е намалял от 15% през 2012 г. на 13% през 2013 г. Според препоръките на Съвета на Европа тези присъди често биха могли да бъдат заменени с алтернативни мерки за лишаване от свобода с цел да се подпомогне намаляването на пренаселеността в затворите и да се допринесе за реинтегриране на осъдените в обществото. Най-често продължителността на наказанието лишаване от свобода е от 1 до 3 години (23% от лишените от свобода), а процентът на присъдите над 10 години се е увеличил незначително от 10,2% от лишените от свобода през 2012 г. на 11% през 2013.

Въпреки че не е имало увеличаване на броя на лицата под надзора или грижите на пробационните служби, този факт само в малка степен се отразява на намаляването на пренаселеността на затворите. Така например през 2013 г. само 7,8% от лицата с пробация са с пробация, постановена преди съдебния процес (в сравнение със 7% през 2012 г.). В много държави пренаселеността е налице в места за лишаване от свобода, където се помещават лица, чиято вина все още не е установена.

През 2013 г. най-често извършваните престъпления продължават да бъдат кражби и престъпления, свързани с наркотици. На всеки 100 затворници 18 изтърпяват наказания за престъпления, свързани с наркотици (17 през 2012 г.).

Нивото на смъртността се увеличава (през 2012 г. е имало 28 смъртни случая на 10 000 затворници в сравнение с 25 на 10 000 през 2010 г.).

***

По отношение на България докладите показват, че броят на затворниците намалява като през 2013 г. намаляването е с 5%. Между 2004 г. и 2013 г. броят им е намалял с 13,5%, а между 2012 и 2013 г. с 6,9 на сто. Тези цифри не включват броя на задържаните в следствените арести, тъй като българските институции не са предоставили точни данни в това отношение. През 2013 г. е имало 8834 (капацитетът е 8467) затворници като всеки разполага с около 4 кв.м жилищна площ.

В доклада се посочва, че извън затворите няма специализирани институции за наркозависими нарушители, за лишените от свобода няма предвидени психиатрични заведения извън системата на затворите и има само едно психиатрично заведение в рамките на пенетенциарната система, където затворниците могат да бъдат настанени при нужда. Отбелязва се и липсата на електронно наблюдение на осъдените.

Публикуваме и интервю с проф. Марсело Аеби от Университета в Лозана, изготвил докладите. Интервюто може да откриете тук.