"На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева"

Интервюто със съдия Матош може да прочетете   т у к

Материалът е взет от интернет сайта на "Инициатива за прозрачни съдебни назначения" Judicialprofiles.bg, поддържан от Български институт за правни инициативи (БИПИ)

Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

Съдия Костова, Вие „живеете” в съдебната система от 1981 г. Това са 33 години труд през всички стъпала на съдебната йерархия – какво бихте казали за развитието на съда в това време?

Изначално консервативният характер на тази институция я прави по-подозрителна към постоянните и резки промени, но и я съхранява. Някои го дефинират като известна недемократичност на властта на съдиите, но без отдаване на дължимото на тази й същност, съдиите биха били просто чиновници, а от такъв съд никое общество няма нужда. Мисля, че неразбирането в днешно време на същността на Съда, го прави постоянен обект на упреци и сваля до критично ниско ниво доверието в него, а това вреди най-вече на хората и на защитата на правата им, каквато те непрекъснато търсят от съда.

Освен видимите промени в управлението, технологиите, обучението, достъпът до информация, непрекъснато растящите изисквания и необходимост от все по-нови и всеобхватни познания, правораздаването си остава трудна, отговорна и поглъщаща работа - не само защото не е  лесно да съдиш и наказваш себеподобните си, но трябва и да си готов да понесеш моралната тежест за решенията си.

Кризата на обществената ценностна система в последните години неизбежно се отрази и на устоите на съда. Не би могло да бъде иначе. Въпреки това, съдът успява да отстоява независимостта си, да генерира идеи, да изисква промени и да си поставя за цел пълноценната защита на обществения интерес и на човешките права. Това го прави адекватен на случващото се у нас и в света и затова той трябва да бъде чут.

Какво ви даде и какво ви отне професията или може би във Вашия случай призванието на съдия?

Тази професия може да се упражнява подобаващо само като призвание. В противен случай се превръща в тежест най-напред за съдията, а после и за всички останали, които имат досег с него.

Още преди да вляза в професията, старите съдии ми казаха, че ще трябва доброволно да се откажа от голяма част от правата си като човек и гражданин. Тогава не разбрах точно за какво става въпрос. Впоследствие научих, че без да си безкрайно внимателен за контактите си, за поведението си, за средата си, за приятелите си, ставаш уязвим и в крайна сметка – непригоден. Съдийството е самотно занимание. Не случайно съдиите общуваме предимно помежду си. В много страни, където това отдавна е известно и обществото се съобразява с него, съдиите имат своите места за живеене, своите клубове, своите места за спорт и пр. Така рисковете се свеждат до минимум и животът става малко по-лесен. Все пак, някак съумяваш да не мислиш постоянно за това, че ограничаваш времето за близките си хора, че понякога липсваш на детето си, че носиш мислено въпросите и решенията със себе си дори и у дома и на практика отсъстваш.

Въпреки това, съдийската работа е невероятно удовлетворение за тези, които истински я искат. Фактът, че ти решаваш, е бреме и отговорност, но и възможност, каквато малко професии предоставят. Залогът е човешки съдби, а понякога и човешки живот. Нямаш право на грешки, макар да си точно толкова несъвършено човешко същество, колкото и всички останали. Но житейските уроци, познанието за човешки характери, отношения, проблеми, философии, безизходици и емоции, са ежедневие в нашата работа, а това е колкото натоварващо, толкова и безценно. 

Ако имате възможност да се спрете върху едно нещо, което обществото би могло да разбере и осъзнае в дълбочина за съдийския труд, какво би било то? С какво съзнание Ви се иска хората да пристъпват прага на съдебната зала?

Съдебната институция е храм на правосъдието. Това е клише, но е вярно. Всяко нейно принизяване и третиране по различен начин, запраща обществото в безвремие и безхаберие. В съда трябва да се пристъпва със страхопочитание и надежда за справедливост. Това няма алтернатива. Всичко друго подкопава самата държава. Силният съд е основата, която крепи силните демокрации. Сигурна съм, че един ден обществото ни ще разбере това, защото до момента не е измислено нищо по-добро.

Наясно съм за обществените реакции дори само при споменаването на думата „независимост”, когато тя се отнася до съда, без да се изговаря обаче несъмненото обстоятелство, че тази независимост е необходима не толкова на съдиите, а на хората – те са тези, които имат интерес от независим, безпристрастен и справедлив съд. Макар и бавно, нещата започват да се случват в тази посока. Може би и ние трябва повече да говорим и да просвещаваме за тях. Старите демокрации са изградили безусловния обществен респект към съда не само с налагане и сила, но и със знание какво дава той за стабилността и сигурността в държавата.

Вие се включихте през 2011 г. в Експертния панел на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, когато проектът тепърва стартираше. Как оценявате неговото развитие досега и в кои области на съдебната реформа ни чака още работа?

По същността си това е коренно нов подход за оценка на работата на съдиите – в максимална степен не допуска формализъм и клишета, предпоставя анализ и оценка, основани на цялата възможна информация за работата и дейностите на конкретния съдия, изисква много повече труд и не търпи „претупване”. Затова и напредва малко по-бавно, отколкото би ми се искало и отколкото системата се нуждае от този нов метод. Но бележи начално приемане, макар и с известна предпазливост. Част от този подход е изработването на профили на кандидатите за определени ключови длъжности в системата, което вече е факт. Мисля, че с увеличаване на капацитета на кадровия орган и с въвеждането на някои технологични възможности за достъп и събиране на достоверна информация за всички професионални дейности на съдията, този подход ще се развие и утвърди, като даде възможност за взимане на действително информирани решения при назначаване, повишаване и наказване в системата.

А що се отнася до съдебната реформа, тя дори не се е случила в последните две десетилетия. Случвали са се палиативни промени в зависимост от желанията и вижданията на конкретните управляващи – но всички те са били почти единодушни за това, че по отношение на системата следва да се подхожда рестриктивно, за да може тя да бъде овладяна и подчинена. Тотално погрешен подход с много вредни последици. Едва в последните години като че ли се прозря необходимостта от действителни и същностни промени и се заговори за тях. Аз съм оптимист, че новите поколения в професията ще съумеят да променят условията в нея - колкото и както това е необходимо.

Конституцията[1]  и Законът за съдебната власт[2] говорят за „високи нравстени качества”, необходими за заемането на определени ръководни длъжности в системата и за „необходимите нравствени качества” за упражняването на съдийската професия изобщо. С оглед опита Ви, как бихте обрисували наличието на нравствеността и как следва тя да бъде проверявана?

Нравствеността е философска категория, част от морала, а философията е наука, в която нямам самочувствието да навлизам. Но всички знаем, че нравствеността представлява правила за поведение, произтичащи от възгледите за добро и зло, за съвест и чест, за похвално и срамно, за дълг и справедливост и пр. Във всички случаи тя се възпитава и отглежда, като винаги зависи от обществената и историческата среда. Някак не си представям това да се случи чрез разписване на клиширани постулати, които да се нарекат „Етичен кодекс” и на всичко отгоре да се „утвърждават” от административен орган, т. е. от Висшия съдебен съвет, каквато е ситуацията в момента. Така създадени, тези норми за нравственост и морал автоматично престават да бъдат етични и стават административни. Съдиите трябва сами да си създадем правила за поведение, които смятаме за адекватни на изискванията на професията и необходими за нейното упражняване. Впрочем, точно такъв беше подходът на съдийското съсловие преди около 20 години. Ето още една област, в която имаме да работим в бъдеще.

Вашият съвет към младите юристи – независимо от избора им на поприще за реализация?

Не бих го нарекла съвет, но намирам три неща за особено важни за хората, за правото и за неговото прилагането – първо – морал, второ – морал и трето – морал. Всичко останало идва после и от само себе си. Всички сме наясно колко много имаме да учим в съвременните условия, колко трябва да сме комуникативни и отворени за всички нови неща, колко е важно да разбираме и обичаме това, което работим и никога да не забравяме, че го вършим за хората и в името на справедливостта.

[1] Вж. чл. 130, ал. 2 и чл. 147, ал. 3, КРБ.



[2] Вж. чл. 17, ал. 1; чл. 19а, ал. 4; чл. 30а, ал. 2; чл. 39а, ал. 1, т.1; чл. 42, ал. 1; чл. 45, ал. 5; чл. 162, т. 3; чл. 169; чл. 170, ал. 4; чл. 181, ал. 3, т. 7; чл. 186, ал. 2;  чл. 186а, ал. 2; чл. 192, ал. 4; чл. 193, ал. 4; чл. 194б, ал. 1, т. 3; чл. 255, ал. 3, т. 2;  чл. 303, ал. 1; чл. 305, ал. 1; чл. 358а, ал. 1.

Материалът е взет от интернет сайта на "Инициатива за прозрачни съдебни назначения" Judicialprofiles.bg, поддържан от Български институт за правни инициативи (БИПИ)

Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния "съдебен адвокат" или "trial attorney" e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката "Човекът под тогата" в Judicialprofiles.bg:

Господин Байсел, наблюдаваме с интерес колонката ви в Santa Barbara Independent, посветена на разнообразието от етични дилеми, пред които човек неизбежно се изправя в ежедневието си. За да сведем въпросите си до целите на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, бихме искали да разгледаме заедно с Вас някои етични теми, свързани със съдебната система. Най-напред, докъде се простира етиката ни като граждани и къде започва етиката ни като юристи? Намирате ли разлика?
Всеки човек в едно общество, независимо дали е юрист или не, има етични задължения към другия, както и към обществото като цяло. Тези етични задължения, които често са неписани, произхождат от редица източници, сред които основен морал, религиозни ценности, семейни норми, история, културни очаквания. Тези основни етични задължения нямат силата на закона зад себе си. От друга страна, обществото често използва своите етични правила, за да накаже тези, които не ги спазват чрез сурови и жестоки наказания, каквото е насилието.

Основните етични принципи изграждат в голяма степен структурата, над която са построени формалните закони. Етичните принципи и правните закони често ползват един и същ език. Самият етичен дълг нерядко е взаимосвързан с правните задължения на едно лице, разписани в Конституцията на САЩ, конституциите на отделните щати, федералните, щатски и местни закони. Но етиката и законите по дефиниция не са едно и също. Законите трябва да се спазват и ние се надяваме, че етичните задължения също се спазват, но не съществуват формални начини това да се наложи. Вярвам, че юристите носят по-висок дълг на етична отговорност от останалите граждани. Аз, разбира се, бих искал да видя еднаква етична норма на поведение и за юристите, и за неюристите.

Така, Правилата за професионално поведение на Калифорнийската адвокатска колегия са създадени, за да регулират поведението на нейните членове чрез дисциплина. Те са приети от Настоятелството и одобрени от Върховния съд на щата Калифорния с оглед законовата защита на обществото и за да насърчават доверието и уважението към правната професия. Правилата и свързаните с тях стандарти, са обвързващи за всички членове на колегията. За разлика от дърводелеца, шивача или фабричния работник, които също се подчиняват на определени закони и етични норми в работата си, те не са положили клетвата, която всеки юрист полага, за да упражнява професията на адвокат. Разбира се, има и други професии, които изискват полагането на етична клетва. Когато адвокат се закълне пред съдия от щата Калифорния, той се заклева, че ще подкрепя Конституцията на САЩ и на щата, както и че ще бъде верен на функциите си като адвокат и защитник на закона и ще предоставя правни съвети, давайки максимума от своите знания и умения в работата си. В допълнение, адвокатите се заклеват да следват цяла серия от други етични задължения. Адвокатът следва етичните стандарти на обществото, както и етичните задължения, които произлизат от службата му, Правилата за професионално поведение и Кодекса на бизнеса и професиите в Калифорния. Нашите етични задължения като граждани на обществото трябва да са само началната точка на етичната ни отговорност като адвокати.

Българското законодателство ползва термина "високи нравствени качества", когато става дума за ключови назначения в съдебната власт или адвокатурата. Има ли подобно изискване, що се касае до такива ръководни назначения в САЩ?
Отбелязвам, че федералната съдебна система е съвсем различна от тази на отделните щати. Но в отговор на въпроса ви, ще кажа че, да, и федералните, и щатските системи изискват "високи нравствени качества", за да бъдеш назначен за съдия, а дори и повече в по-горните инстанции. Считано от 1979 г., калифорнийското законодателство изисква от Комисията за оценяване на съдебни кандидати към Адвокатската колегия на щата Калифорния (Commission on Judicial Nominees Evaluation (JNE) of the State Bar of California) да провежда пълно изследване на миналото и квалификацията на бъдещите кандидати. Губернаторът, от своя страна, не е обвързан с препоръките на комисията. На федерално ниво, освен проверката която извършва президентът за конкретен кандидат, Американската асоциация на юристите и други подобни групи, разследват "етиката и морала" на всеки отделен кандидат. Докато техните препоръки нямат правна тежест, те играят роля в политиката по създаване на име на съдиите. В допълнение на изискването за наличие на високи нравствени качества, както в Калифорния, така и на федерално ниво, политиката играе важна роля за това кой ще бъде предложен на по-висока позиция в съдебната система от страна на президента или губернатора. Президентите и губернаторите обикновено назначават съдии, с които споделят сходна политическа идеология. С други думи, президент либерал обикновено ще назначи за съдии хора с либерални възгледи. И обратното, президент консерватор ще е по-склонен да назначи консерватори.

През изминалите десетилетия връзките играеха значителна роля при назначаването на съдии. Днес, в някои случаи, президент или губернатор може да назначи приятел или лоялен поддръжник на съдийска длъжност. В по-голямата част от историята на САЩ, съдиите на най-високо ниво са били предимно бели мъже. Днес обаче, етносът и полът са важни критерии при назначаването. През 1967 г. Линдън Джонсън назначава първия съдия от афроамерикански произход във Върховния съд, Търгууд Маршал (Thurgood Marshall). През 1981 г. Роналд Рейгън назначава първата жена във Върховния съд, Сандра Дей ОКонър. Последните президенти са назначавали афро- и латиноамериканци, представители на други етнически групи, както и жени в окръжни, апелативни съдилища и в самия Върховен съд. В допълнение, законодателните органи (не в Калифорния) и Конгресът също играят важна политическа роля в това кой бива назначен на позиция в по-високите нива на съдебната система. В наши дни, президентските назначения на федерални съдии срещат сериозна опозиция от Конгреса, стигайки до отхвърляне на някои от кандидатите.

Как точно се назначават председателите на съдилища в щата Калифорния? Има ли методология за проверка и доказване на т. нар. "високи нравствени качества" на магистрати и адвокати, които се кандидатират за ключови позиции в съдебната система?
Две предварителни бележки относно изборите на съдии в Калифорния и на федерално ниво. Както отбелязах по-рано, и в Калифорния, и на федерално ниво, човек не се кандидатира за по-високата позиция. Президентът или губернаторът го/я назначава. На федерално ниво, след като кандидатът е одобрен от Конгреса, назначението е доживот, освен ако не е налице пристъпване на закона (много малко федерални съдии са били отстранени поради лошо изпълнение на задълженията си). Тъй като ключовите назначения са толкова важни, различни групи и отделни лица се стремят да повлияят на президента и Сената на федерално ниво и съответно на губернаторите на ниво щат. Най-важните от тези участници попадат в 3 категории: юридическата общност; други заинтересовани групи, като мотивите им могат да бъдат бизнес интереси или конкретна тема; и самите съдии.

Калифорнийската съдебна система се състои от Върховен съд, апелативни съдилища и първоинстанционни съдилища. Според конституцията на щата, съдиите от Върховния съд и тези в апелативните съдилища се предлагат от губернатора и следва да бъдат потвърдени от комисията по съдебните назначения, която се състои от председателя на върховния съд, главния прокурор и представител (също председател) от апелативните съдилища. Апелативните съдии подлежат на преизбиране при следващите избори за губернатор след назначаването им. Техният мандат е с продължителност от 12 години.

Съдиите от първоинстанционните съдилища се назначават от губернатора, като след няколко години подлежат на преизбиране. Има малко изключения, в които съдиите се назначават най-напред в по-ниска инстанция. Независимо дали са назначени от губернатора или чрез граждански (непартиен) избор, всички съдии подлежат на преизбиране след 6 години. Губернаторът попълва незаетите съдийски места в първоинстанционните съдилища чрез назначаване. Както и при апелативните назначения, номинираните най-напред подлежат на проверка от комисията по оценка на номинираните за съдии. По-голямата част от първоинстанционните съдии стават такива след назначение от губернатора и веднъж назначени, по-време на избори рядко има някой нов кандидат, който да се кандидатира срещу тях.

В Калифорния, за разлика от процедурата на федерално ниво, след като съдия е назначен на по-висока позиция, той или тя, в един момент, трябва да се срещне с хората в това, което наричаме "избор за запазване". В тези избори няма други кандидати. Избирателят просто е запитан дали да "запази" или не съдията. Повечето от съдиите запазват позициите си. Най-популярният (или непопулярен) избор за запазване в Калифорния беше през 1986 г. Трима върховни съдии, вкл. председателят, бяха атакувани заради присъдите си срещу смъртното наказание. Кампанията за и срещу тях струваше 11,5 млн. долара, което поставя рекорд за времето си, за размер на средства, разходвани за съдийски избор. И тримата съдии загубиха. В наши дни съдиите биват атакувани заради решенията си, напр. казуси за аборт, наред с други неща, но тези усилия да бъдат свалени от съдийската скамейка остават неуспешни.

Считате ли извършването на дълбочинни проверки на етиката и интегритета на кандидатите за лидерски позиции в съдебната система за ефективна антикорупционна мярка?
Дълбочинни, надпартийни, независими проверки на етиката и почтеността на всеки съдебен кандидат (било то за ръководна позиция или не) са абсолютно задължителни, за да се избегне в максимална степен назначаването на някой, който е корумпиран или впоследствие може да бъде корумпиран като съдия. С ресурсите, които предоставя интернет, миналото, опита и етичната репутация на кандидатите, могат по-лесно да се установят. Моето опасение винаги е било, че прекалено често в процеса има политическа намеса. Президенти и губернатори са назначавали понякога за съдии хора, които са в техния идеологически лагер, но имат спорни юридическа или етична репутация. Сериозно се съмнявам, че тук или някъде другаде по света, политиката може да бъде напълно елиминарана от процеса по избор на съдии. Наличието на свободни медии е особено съществено за наблюдението на съдии при тяхното назначаване, както и на поведението им след това, след като веднъж биват назначени.

Бихте ли посочил пример от Вашата практика, в който съдия или адвокат е демонстрирал изключително етично поведение или обратното?
Aдвокат съм вече повече от 35 години и съм наблюдавал работата на десетки съдии. Повечето от тях са демонстрирали изключително етично поведение, дори когато им е липсвало познание на материалния или процесуалния закон. С други думи, проблемът така, както аз го виждам, поне в Калифорния, не е толкова в етичното поведение на съдиите, а в техния предишен опит и ниво на експертиза като адвокати. Понякога, в дадени случаи, на съдията може да му липсва основата или умението да е добър слушател и администратор.

Образователната програма на нови съдии и такива с опит е важна част от развитието на съдиите в Калифорния.

Накрая, какъв би бил Вашият морален съвет към младите юристи в България?
Най-горещият ми съвет към младите юристи навсякъде и по всяко време, е да познават законите, да се придържат не само към духа на етичните правила, но и към буквата на тези етични стандарти в собствената им правна система. Избягвайте по всяко време конфликтите на интереси или дори усещането за конфликт на интереси. Никога не забравяйте, че вие упражнявате професия, в която трябва да вярвате и да поддържате "върховенството на закона", за да може корупцията да бъде избегната, а демокрацията съхранявана силна.