Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини

Натовареност

Уважаеми колеги,

Публикуваме линк, който води към страницата на ВСС, подраздела на Комисията по натовареност, раздел специално за изследването. Там са публикувани обръщение на председателя на Комисията по натовареност Калин Калпакчиев към съдиите - във видео-формат и в текстов формат и резултатите от пилотното изследване на натовареността.
 
Там ще бъдат публикувани и указания за попълване на електронните въпросници. Всеки съдия ще получи на  индивидуалния си имейл (личен или служебен) линк, който да го отвежда към въпросника, за да го попълва, така че никой друг - нито негов колега, нито членове на  ВСС  или администрацията, ще имат достъп до  отговорите. Данните, които се попълват ще се записват на сървъра на изследователската агенция "TNS BBSS", която е извършила техническото изработване на електронните въпросици и която ще извърши  анализа  на получените данни, математическите изчисления и накрая ще подаде обработени резултати.

Линк към страницата на ВСС

                                       О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

     Уважаеми колеги,

   Уведомяваме ви, че вчера (04.06.2014 г.) ВСС прие решение да започне пълното изследване на натовареността в съдебната система чрез попълване на анкети, които са специално изработени с тази цел. Методиката, която е утвърдена, е адаптиран към системата на българското правораздаване вариант на световно възприет модел, който отчита времето, необходимо за всяка дейност, извършвана от съдията.
   От нашата активност зависи точността на изследването, тъй като то трябва да отчете различията в необходимото време за разглеждане на всеки вид дело, както с оглед фактическата и правната му сложност, така и в зависимост от наличието на специализация по видове дела в съда, в който правораздаваме.
   Проблемът с липсата на приета средна норма за натовареност рефлектира върху всички важни за професионалното ни развитие сфери. През последната година станахме свидетели на необосновано намаляване на комплексната оценка в атестациите на колеги от различни съдилища, защото КПА към ВСС приема, че не са достатъчно натоварени. Същевременно в свръхнатоварените съдилища колегите бяха ощетени при оценяването на работата им, защото никой в управляващия орган няма представа дали е било обективно възможно да решат обема от дела, които разглеждат, в по-кратки срокове. По аналогичен начин липсата на общоприета норма за натовареност рефлектира и върху решенията по дисциплинарните производства. Бяха направени опити за необосновано закриване на съдилища, без ВСС да има готовност да изработи цялостна съдебна карта на страната. Тази несигурност се отразява стресово и демотивиращо върху всеки отделен съдия, както и деструктивно върху цялата съдебна система.
   За вземането на мотивирани решения по всички тези важни за професионалната общност въпроси се изисква анализ на сегашната натовареност и приемане на средна норма, приложима за всички съдилища. Убедени сме, че решаването на този проблем ще повиши и качеството на правораздаването, тъй като ще даде равна възможност на всички съдии в страната да развиват професионалните си умения.
   Затова се обръщаме към вас с апел всички да попълнят анкетите, тъй като само така може да бъде събрана надеждна, точна, всеобхватна и достоверна информация, която да послужи за изработването на средна норма за натовареност. Според приключилото пилотно проучване това отнема по тридесет минути на анкетна карта.

Публикувано в блога на Калин Калпакчиев - член на Висшия съдебен съвет

Ролята на председателите на съдилищата е от важните въпроси, които се обсъждат в рамките на дебатите за промяна на администрирането на съдебната власт. Формалната и неформалната им власт често се използва не за издигане на авторитета на правосъдието и за подобряване на неговото функциониране, а като лост за прокарване на нелегитимни интереси. Утвърждаването на концепцията за председателя на съда като „пръв между равни” налага преосмисляне на неговия статус. Защо председателите трябва да гледат дела и защо това има решаващо значение за възможността им да изпълняват правомощията си – на тези въпроси се опитва да даде отговор анализът на натовареността на председателите на съдилища.

Тъй като темата за ролята и правомощията на председателите на съдилища е част от дискусиите за съдебната реформа, предлагам за публикуване анализа на натовареността на председателите и предложенията за задължителна регулация. Публикуването цели да се помогне на професионалното обсъждане чрез повишаване на информираността на съдиите, тъй като те трябва да имат решаващата дума по тези въпроси.

Съдържанието на анализа се свежда до обосноваване на основното положение, че, за да могат да изпълняват успешно своите най-съществени правомощия, председателите на съдилища трябва да разглеждат дела. Анализът представя кратък преглед на нормативното положение на председателите; фактическото състояние с натовареността на председателите, което е изведено на основа на информация, предоставена от самите председатели през 2013 г.; предложения за задължителна регулация на натовареносттна на председателите и заместник-председателите на съдилищата, според инстанционното ниво.

Към момента анализът е приет, но предстои утвърждаването на предложението за регулация. Именно поради това участието на съдиите в дискусията е наложително, за да се преодолее със съвместни усилия действащия порочен модел на администриране на съдилищата.

Целия анализ, публикуван в блога, можете да прочетете  т у к

Публикувано в блога на Калин Калпакчиев - член на Висшия съдебен съвет

"Натовареността на съдиите и съдилищата от дълго време е предмет на дискусия, както от съдийската общност, така и в по-широки обществени среди. Наблюдението и регулирането на натовареността имат значение за качеството и ефективния достъп до правосъдие и е важна гаранция за независимостта на съдията. Поради спецификата на съдийската работа е необходимо натовареността да се анализира от различни гледни точки, но от първостепенно значение това да стане на основата на научнообоснована методология.

През месец март 2013 г. публикувах текст, в който поставих в дискусионен план редица въпроси, свързани с обхвата, принципите и съдържанието на емпиричното изследване, което започваме, за да изработим допустимата норма на индивидуална натовареност на съдията. След процес на проучване на опита на други съдебни системи и осмислянето им в националния контекст през месец юни 2013 година ВСС прие методология за провеждане на емпирично изследване за определяне на тежестта на делата. Работна група от съдии от различни съдилища в страната осъществи подготовката на изследването. Бяха изработени групи от дела – административни, граждански, търговски и наказателни, както и анкетни карти за отделните типове производства. Подготовката на изследването е от съществено значение, за да се гарантира успех и валидност на същинското емпирично проучване. Крайната цел е създаване на обективна основа за определяне на тежестта на отделните видове съдебни дела, както и норма за натовареност на съдиите.

Обективното измерване на натовареността на съдиите и съдилищата чрез времето, за което съдиите разглеждат и решават делата, ще послужи на ВСС за вземане на решения, свързани с кадровото развитие на съдиите, както и за разрешаване на важните структурни проблеми на съдебната система.

Публикувам текст на социолога Живко Георгиев, в който се представя валидността на използваната методология за емпиричното изследване, както и писма, които са изпратени в началото на месец декември 2013 г. до съдиите от пилотните съдилища.."

Всички материали по темата, публикувани в блога,  можете да прочетете   т у к

 

Блогът на Калин Калпакчиев - член на Висшия съдебен съвет с актуална информация за внесените от него предложения до ВСС и различни негови комисии - продължение.

За да прочетете, моля натиснете   т у к

Блогът на Калин Калпакчиев - член на Висшия съдебен съвет с актуална информация за внесените от него предложения до ВСС и различни негови комисии.

За да прочетете цялата информация, моля натиснете  т у к

Статия на Калин Калпакчиев във в. Труд, 09.06.2013г.

Има съдии у нас, които получават по сто и повече дела месечно. Те или ги претупват на конвейер, или - с риск да бъдат наказани, ги проучват и изписват толкова бавно, че на практика се стига до отказ от правосъдие. Други получават само по 5-6 дела на месец и се чудят с какво да запълнят работния си ден.

Решението на този стар проблем години наред беше отлагано от Висшия съдебен съвет ( ВСС). Сега съветът има комисия, която се занимава само с това. Тя прие неотдавна методология, която тази седмица трябва да бъде гласувана от целия съвет.
Председателят на комисията Калин Калпакчиев има идеи как да се отчита ефективно натовареността на съдиите и да се взема предвид при случайното разпределение на делата.
 

При измерването на натовареността на съдиите трябва да бъдат отчетени всички фактори, които влияят върху сложността на делата. Едва когато можем да определим относителната тежест на процесите, ще имаме обективна сравнителна основа за регулиране на натовареността на магистратите и на отделните органи на съдебна власт.
За да бъде методиката за отчитане на натовареността максимално точна, в изработването трябва да се включат възможно най-много магистрати. Идеята е те да участват в проучване, като попълнят анкетна карта за видовете дела, които са гледали в последната година, и колко време им е отнел всеки казус. Паралелно ще работят и фокус групи от опитни съдии. Те ще прегледат резултатите и може да ги коригират. С получената база данни ще може да се изчисли тежестта на видовете дела.

От изследванията на познатите световни модели за измерване на натовареността на съдилищата, както и от професионалните дискусии може да се направи изводът, че отделеното

време за
разглеждане
и решаване
на казусите

е единствената обективна и вярна основа за определяне на сложността им и за групирането им по тежест. Ето какви стъпки предвиждаме за изследването:
Категориите дела първо трябва да се разделят според нормативната уредба по отделни видове - наказателни, граждански, търговски и административни. А след това сходните видове трябва да се групират. За различните групи ще има отделна анкетна карта.
Например при първоинстанционните наказателни производства могат да се създадат анкетни карти за: делата от общ, частен и административнонаказателен характер; за частните наказателни дела и т.н.

После трябва да се типизират най-общо етапите на всяко първоинстанционно, въззивно и касационно производство по съответната материя.

При наказателните първоинстанционни дела това може да са: проучване и запознаване от съдията с материалите и изготвяне на съдебен акт за насрочване или прекратяване на съдебното производство; разглеждане и решаване на делото в заседание; изготвяне на съдебния акт по същество.

Времето, необходимо на съдията за справяне с отделните етапи на различните видове наказателни дела, ще бъде различно. Например при тези от общ характер за проучване и разглеждане на материалите ще бъде нужно значително повече време, тъй като е проведено досъдебно производство и има събрани доказателства. По делата от частен характер пък времето за проучване ще бъде по-малко, тъй като по тях не се провежда разследване от прокурора.

Съдията трябва да попълни в анкетната карта колко време отделя за всеки от етапите за конкретния вид дело от посочената група (например кражба, средна телесна повреда, клевета и т.н.). Ще се регистрират обемът на делото в страници, броят на подсъдимите, деянията, свидетелите, дали процесът върви по специална процедура (съкратено следствие, споразумение), броят и продължителност на заседанията и т.н.
Съдиите ще трябва да посочат и какво според тях е необходимото оптимално време за

качествено извършване
на действията

по отделните етапи или общо за разглеждане на делото.

Така ще бъде определено средното време, което се отделя за решаването на даден вид дела. Препоръчително е, когато се определя тежестта на процесите, видовете дела, които изискват приблизително еднакво време за решаване, да се обединят в една група. Полученият усреднен период за разглеждане и решаване на дадено дело от определен вид ще определи неговата номинална тежест.

Определените номинални тежести на категориите дела трябва да се подредят по размер. Средната тежест за скалата ще се определи за мерна единица, спрямо която ще се преизчисли тежестта на категориите дела. Ще може да се определи и коефициент на тежест - отношението на номиналната тежест за определен вид процеси към средната определена стойност за всички видове дела.

По подобна методология събраните и анализирани данни за времетраенето на различните видове въззивни и касационни дела ще послужат за изработване на коефициент и за тяхната сложност.

След като имаме начин да изчислим сложността на отделните видове дела, ще може да се измери и обективната натовареност на съдилищата.

Когато се определя индивидуалната натовареност на съдиите, трябва да се вземат предвид не само броят на разгледаните дела и тяхната сложност, но и външните фактори. Има например малки съдилища, в които магистратите разглеждат и граждански, и наказателни дела. Това няма как да не увеличи времето за подготовка и разглеждане на казусите.

Друг външен фактор е участието на магистрата в съдебен състав. Когато пък стана въпрос за върховните съдии, не трябва да се забравя, че те са ангажирани в тълкувателната дейност, изпитни комисии, с работа по законопроекти и т.н.
За да се определи допустимата индивидуална норма на натовареност на съдията, трябва да се изчисли неговата годишна времева стойност в минути. Това е времето за година, което има даден съдия за обработка и разрешаване на делата. От общия 365 дни ще се извадят почивните дни, празниците, отпуските, болничните и т.н. Нормалният работен ден е с продължителност 8 часа, или 480 минути.

Допустимата норма на
натоварване

е съотношението между времевата стойност на съдията и времевата стойност на отделните видове дела. Така ще е ясно колко дела е възможно да обработи и реши всеки в рамките на отреденото му работно време. А съотношението между наличното време на съдията и делопотока ще покаже колко магистрати са нужни, за да го обработват.

С всички тези изчисления ВСС ще може аргументирано, открито и справедливо да определи необходимия брой съдии в отделните съдилища и да помисли за реорганизация на съдебната карта.

 

 

На 12 и 13 април 2013г. в гр.София се проведе Четвъртата среща на работната група на ССБ във връзка с изработването на критерии и норма за натовареността на магистратите. 
 
Модератор на работната среща бе съдия Калин Калпакчиев, който е Председател Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт при ВСС.
На работната среща присъстваха съдии от всички нива в съдебната система /районни, окръжни, административни, апелативни съдилища и ВКС/.
 
Магистратите направиха своите предложения за актуализация и допълнение на Статистическите шифри за образуване на делата, които се утвърждават и унифицират от ВСС и се обсъди окончателното съдържание на анкетите, чрез които Комисията , ръководена от съдия Калпакчиев при ВСС ще направи национално проучване сред магистратите за критериите, по които може обективно да се оценява тежестта на делата.
 
 
Срещата за определяне на норма за натовареност на магистратите се организира от Съюза на съдиите в България и се проведе по проект „Укрепване на солидарността и капацитета на съдийската общност“ с подкрепата на Фондация Америка за България.
 
 
   
Страница 1 от 2