ОПРЕДЕЛЕНИЕ 10.10.2016 г., Софийски градски съд

"...Правото на разноски съставлява имуществено субективно право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена единствено от него и е основана на гражданско облигационно правоотношение, чийто фактически състав е трикомпонентен – неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски по повод участие в съдебното производство по повод този правен спор и съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата от делото. Отговорността за разноски е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е задължителната съдебна практика – Решение № 189 от 20.06. 2014 г. по гр.д. № 5193 / 2013 IV г.о., ВКС. Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са единствено предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство. Институтът на разноските не може да служи и да се използва за неоснователно разместване на блага, което би се получило, ако се приложи Наредбата в случая..."

Решения на 3-то и 4-то отделения на Гражданска колегия на ВКС, систематизирани по правен въпрос, даващ задължително разрешение. Решенията са систематизирани и предоставени  от съдия Мими Фурнаджиева - ВКС.

Решенията може да видите в прикачените файлове.