Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини

Становища на ССБ

"Уважаеми конституционни съдии,
Във връзка с покана за представяне на становище по искането на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 129, ал. 6 от Конституцията на Република България от Съюз на съдиите в България учтиво молим да имате предвид следното:
Считаме, че конституционната разпоредба, определяща петгодишен мандат на административните ръководители в органите на съдебната власт с право на повторно назначаване, би следвало да се тълкува в смисъл, че цитираната уредба допуска два последователни мандата за целия професионален стаж на даден магистрат, независимо дали в един или повече органи на съдебната власт. Във връзка с това излагаме следните съображения:.."

 

Пълния текст на становището може да прочетете   т у к   или в прикачения документ.

    Съюзът на съдиите в България приветства навременната реакция на Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет във връзка с протеста на журналисти по повод решения на Районен съд – Бургас. Международните стандарти за отстояване на независимостта на съдебната власт предвиждат водеща роля на съдебните съвети в ситуации, в които съдии са атакувани за постановени от тях актове.
    По повод на декларацията и протеста на представители на медиите в Бургас, намираме за важно да припомним, че презумпцията за невинност е един от принципите на наказателното правосъдие, който лежи в сърцето на разбирането ни за правова държава и върховенство на правото. Презумпцията за невиновност изисква всеки един гражданин да бъде третиран като невинен, преди обратното да е установено с влязъл в сила съдебен акт. В общество, което се основава на правото, представителите на медиите също следва да допринасят към утвърждаването на ценностите на законността. Правото на свободно изразяване е една от тези ценности, но същото право не е безгранично – упражняването му не може да засяга по неправомерен начин други, също защитени от закона права.
    Свидетели сме как напоследък медийното отразяване на разследването на различни престъпления изобилства с публикации, в които различни лица са квалифицирани по начин, категорично сочещ ги за извършители на съответните деяния, включително и чрез използване на квалификации, надхвърлящи необходимото информативно съдържание. При липсата на съпътстваща информация в такива публикации, че предстои провеждане на наказателно производство, в хода на което съответните заподозрени лица могат да бъдат и оправдани, се формира обществено мнение, което се явява предубедено по отношение на всеки последващ съдебен акт, който решава по различен начин въпроса за вината на обвинени лица.
    Без да коментираме по същество критикуваните съдебни актове на Районния съд в Бургас, припомняме, че същите подлежат на проверка за своята правилност от по-горна съдебна инстанция. Присъдите и съдебните решения могат да са обект на критика в едно демократично общество, но когато тази критика придобие характера на публично заклеймяване в хода на висящ съдебен процес, компетентните да извършат съответната въззивна проверка второинстанционни съдебни състави се оказват подложени на пречещ на тяхната работа натиск. А гаранция за добрата работа на съда е именно неговата независимост.
    В заключение бихме искали да отбележим, че в конкретния случай сме изправени пред няколко ценности на демократичното общество - презумпцията за невиновност, правото на изразяване, правото на информация и правото на личен живот. Изразяваме съжаление, че България - в лицето на всички държавни и професионални институции, обществото като цяло и отделния човек - в рамките на повече от 20 години не успя да изработи съответните ефективни и работещи критерии и механизми, които да отговарят на международните стандарти, и да се намери баланс на тези права. Важният въпрос е за това къде е границата при отразяване на съдебни процеси. В никакъв случай не трябва да се стига до ситуации, в които държавни органи да запушват устата на журналисти или да въздействат с други средства на медиите. Ние вярваме, че демокрацията умира на тъмно и затова е нужно да има светлина, идваща от средствата за масово осведомяване. Хората имат право да знаят какво се случва както в държавата, така и в съдебната зала. Но също така заставаме зад тезата, че, носейки огромната отговорност да информират гражданите, медиите трябва да имат етични правила и при отразяване на случаите на свой ред да черпят вдъхновение от  установените международни стандарти и  от решенията на ЕСПЧ.

Публикуваме отговора на изпълнителния директор на НАП г-жа Галя Димитрова на поставените от Съюза на съдиите в България въпроси с писмо от 26.10.2017.

 

Може да прочете  т у к

"Уважаема госпожо изпълнителен директор,

         Съюзът на съдиите се обръща към Вас по повод публикации в медиите, в коитo се твърди, че Вие сте били сезирана от директор на ТД на НАП в гр. Бургас с доклад, в който се изразява неудовлетвореност от начина, по който определени дела се решават в Административен съд - гр. Бургас и се предлага извършването на „селекция“ на съдии от същия съд, на членове на семействата им, на счетоводни къщи и адвокати, предоставили правни услуги на санкционирани лица. В тази връзка искаме да подчертаем, че дълбоко вярваме в правото на всяка една страна да не е доволна от постановен съдебен акт и да се възползва от правото си да го оспори пред по-горна инстанция, както и да обсъжда възможните правни аргументи със своите ръководители.
Също така обаче винаги сме застъпвали и поддържаме общоутвърденото схващане, че в правовите държави с демократично управление на съдилищата е отредена последната дума по тълкуването и приложението на закона. Този и принципът за съдебната независимост са едни от основните гаранции за това върховенството на правото да не бъде подкопано от политическия натиск..."

 

Пълния текст на писмото може да прочетете  т у к  или в прикачения документ

"...Както и част от направените само преди два месеца изменения в Закона за съдебната власт, сега предложените от група народни представители изменения в същия закон представляват сериозна стъпка назад спрямо усилията за реформиране на съдебната система, положени в края на 2015 г. и през 2016 г. с промените в Конституцията и ЗСВ. С измененията на ЗСВ от лятото на 2016 г. бяха въведени нови принципи по отношение на института на командироване на магистрати с ясно мотивираната тогава от законодателя цел да се ограничи използването на този институт за кариерно развитие в отклонение от конкурсното начало и за осигуряване на приложението му само до случаите на необходимост от заместване на магистрат от съответния орган на съдебната власт, който временно е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от свой колега от същия орган. Възприетите тогава основни принципи от законодателя бяха да не се допуска командироване на свободни длъжности и да бъде ограничено командироването с максимален срок. Тези принципи бяха въведени, доколкото нямаше спор, че конкурсното начало е една от най-съществените гаранции за функционирането на съдебната система и за осигуряване на компетентно и справедливо правосъдие..."

 

Пълния текст на становището може да прочетете   т у к   или в прикачения документ

Съюзът на съдиите в България отбелязва с огромно съжаление, че за пореден път се налага да огласява публична позиция, насочена към предотвратяване на напълно необосновани атаки към отделни съдии и към съда като цяло, предприети от представители на парламентарно представени партии.
Този път поводът е коментарът на г-жа Корнелия Нинова, направен на страницата й във Фейсбук и разпространен от някои медии, по повод съдебното решение на Районен съд – Несебър, постановено спрямо шведския гражданин Ралф Сундберг.
Г-жа Нинова, която посочва, че е юрист, заявява, че иска да знае „името на съдията, унижил достойнството ни, оценил подигравката на безпаметно пиян чужденец с една българска жена на 4500 лв.“, а също и мотивите му (на съдията), за да го попита, „освен закона, какво му говори съвестта“.
Налага се да припомним на юристите и да отбележим за гражданите, които не са юристи и от които не се очаква да знаят текстовете от Наказателния кодекс, че законите се приемат от Народното събрание, а съдът е длъжен ги прилага.
Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу Ралф Сундберг за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Съдът, спазвайки закона и приемайки за доказано обвинението, е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и е наложил административно наказание в размер, близък до максималния. И прокурорът, и съдът са длъжни да съблюдават закона, а в него е предвидено, че в случай като този задължително следва да се приложи чл. 78 а НК.
Чия съвест се поставя под съмнение тогава и по каква причина представител на законодателния орган си позволява превратни внушения за дейността на онези, които прилагат закона, приет от законодателя?!
С огорчение припомняме, че имаше и друг подобен случай, в който наш колега – съдия от Пловдив, впоследствие напуснал системата - беше атакуван публично, че приложил закона.
Съдът не приема законите. Прилага ги. А дори когато се налага да консултира законодателя, в напълно легитимна форма, последният рядко се съобразява с предложенията на прилагащите закона.
Госпожо Нинова, би следвало да се извините не само на потърпевшата, но и на съдията, когото охулихте, загдето е разгледал делото и приложил закона. 
 

Управителен съвет на Съюза на съдиите в България

Като професионална съдийска организация, която винаги е проявявала активно отношение към въпросите, пряко отнасящи се към доброто управление на съдебната власт, ССБ намира за необходимо да изрази становище и по проведената процедура за избор на председател на Върховния административен съд, в рамките на която на 11.09.2017 г. беше взето решение от Пленума на ВСС да бъде предложен на президента за назначаване на длъжността съдия Георги Чолаков. На първо място, оценяваме положително осигурената възможност на съдиите от Върховния административен съд да номинират и изслушат кандидатите, взели участие в избора. Стъпка напред е и изборът на действащ върховен съдия за председател на ВАС. Същевременно няма как да не отбележим действията на Висшия съдебен съвет, които поставиха под въпрос убедителността на проведения избор. Широките граници на времето за започване на процедурата не би следвало да се използват за осигуряване на възможност действащият ВСС в последните дни от своя мандат да взема ключово по своето значение решение за назначаване на председател на върховен съд с мандат от седем години. По никакъв начин не е обоснована и необходимостта новият председател на ВАС да бъде избран повече от два месеца преди изтичане на мандата на действащия. В допълнение нито един от изборните членове на Съдийската колегия на ВСС, гласувал „За“ получилия мнозинството от гласовете кандидат, не изложи публично съображенията за своя избор, а това беше важно и необходимо, доколкото безспорно и другият участващ в процедурата кандидат е съдия с безупречна професионална и лична репутация.

 

Цялото становище можете да прочетете тук или в прикачения файл.

 

Писмо до ИВСС във връзка с големия и растящ брой на образувани съдебни дела по искания на ИВСС за разкриване на банкова тайна по отношение на магистрати и техни близки.
Страница 4 от 20