Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини

Становища на ССБ

14 Май 2018

Съобщение

В дневния ред на предстоящото на 15.05.2018 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е предвидено обсъждане на становище по повод на медийни публикации. Част от тези публикации бяха насочени срещу съдия от Софийски районен съд, постановила решение по гражданско дело, с което интернет медия е осъдена по предявен срещу нея граждански иск. Тъй като публикациите по повод на съдебното решение не представляваха съдържателна критика, за сметка на заклеймяване на постановилия го съдия, Съюзът на съдиите в България публикува обсъжданото в тези публикации решение на СРС, което е общодостъпно и на портала на ВСС, съдържащ обявените от съдилищата съдебни актове. Всеки може да се запознае с мотивите на коментирания в публичното пространство съдебен акт и да разбере защо в конкретния случай е уважен частично предявеният срещу интернет изданието граждански иск.

 

Припомняме, че в писмото от 4.05.2018 г., с което сезирахме Съдийската колегия на ВСС за разгърнатата медийна кампания срещу съдия Силвия Хазърбасанова, поставихме и въпроса за направените коментари на постановения от нея съдебен акт от висши представители на изпълнителната власт в лицето на двама вицепремиери. Очакваме принципното решение на СК на ВСС и по този въпрос, доколкото подкрепата от страна на представители на политическата власт на медийните нападки срещу определени съдии или съдебната система като цяло засяга по най-драстичен начин държавността и представлява особено опасна форма на нелегитимна намеса в правосъдната дейност.

 

Принципното решение на Съдийската колегия на ВСС е очаквано от професионалната общност, доколкото безпринципната атака срещу един съдия по повод негово решение представлява атака срещу всеки един колега, осъществяващ правосъдието по справедлив и съответстващ на разпоредбите на закона начин. Затова и подкрепа на съдия Хазърбасанова заявяват огромното мнозинство от нейните колеги от Софийски районен съд, съдиите от Районен съд Луковит, много съдии от Софийски градски съд, Общото събрание на съдиите от Апелативен съд София, съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съдии от други съдилища.  

 

УС на Съюза на съдиите в България

 

Решението на СРС  е в прикачения файл

"Уважаеми членове на ВСС,

...............

Необходимостта от Ваша намеса е още по-наложитена и с оглед последвалите в същия електронен сайт публикации по темата, в които са отразени коментари на същото съдебно решение от страна на висши представители на изпълнителната власт двама заместник министър-председатели, единият от които и министър на отбраната. В една правова държава, основана на принципа на разделението на властите, такова поведение към съда от страна на представители на изпълнителната власт от най-високо ниво не би следвало да остава без последствия и без реакция от страна на ВСС. В конкретния случай коментарите на двамата вицепремиери не само подлагат под съмнение постановеновето от първоинстанционен съд невлязло в сила решение, но и съдържат внушения и обидни словесни квалификации. Субективното отношение на тези двама висши представители на изпълнителната власт към държавността явно им позволява такова поведение, но доколкото същото поведение засяга конкретен съдия и съдебната власт като цяло, липсата на реакция от страна на ВСС би представлявала толериране на подобно отношение към съда..."

 

Пълния текст може да прочетете  т у к  или в прикачения документ

"...В периода 2010-2013 г. висши представители на изпълнителната власт водеха безпрецедентна по мащаба си и вида на използваните средства негативна кампания за дискредитиране на българските съдии и правосъдието като цяло. Четири години по-късно България беше осъдена многократно от Европейския съд по правата на човека за това, че чрез целенасоченото уронване на авторитета на правосъдието изпълнителната власт е нарушила основни принципи на справедливия процес и правовата държава.
..................................
Последната анонимна медийна публикация в интернет медията „Правен свят” е от 23 април 2018 г. и е със заглавие „Как идентични искания за промяна на мярка за неотклонение се решават по два различни начина в АСпНС”. Единствените факти, представени в публикацията, са свързани с разследваното престъпление, в което е обвинен Ал Хусаини и с изхода на производствата, образувани пред СпНС с искане за изменение на взетата спрямо него най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража. Първото искане за изменение на мярката в по-лека е оставено без уважение от СпНС, и определението на съда е потвърдено от въззивен състав на АСпНС. Седмица по-късно обвиняемият е отправил ново искане, което също е било оставено без уважение от СпНС, но при въззивния контрол от друг състав на АСпНС искането е било уважено и мярката е била изменена в домашен арест.
    Въз основа на тези факти в текста са направени множество внушения, които целят да създадат убеждение: че съдиите от АСпНС Петя Колева, Димчо Георгиев и Даниела Врачева разглеждат въззивни частни наказателни дела с предмет съдебен контрол върху мерките за неотклонение в досъдебното производство в отклонение от принципа за случайното разпределение на делата; че при постановяване на съдебните актове по тези дела тримата съдии се водят от нелегитимни съображения, които поставят под съмнение тяхната безпристрастност..."

 

Пълния текст може да прочетете  т у к

"Уважаеми конституционни съдии,

...

Един от централните компоненти на принципа на правовата държава, така както е закрепен и в Конституцията на Република България („Конституцията“), е независим съд, който да гарантира върховенството на закона и ограничаването на държавната власт. Независимостта на магистратите не е абсолютен критерий и следва да се балансира спрямо интереса на обществото от качествено, компетентно и некомпрометирано правосъдие. Конституцията създава ред, чрез който се установява механизъм, гарантиращ отстраняването на съдии, прокурори и следователи, които не отговарят не необходимите критерии. Този ред е разписан в разпоредбата на чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията, предвиждаща изрично, че, веднъж станал несменяем, съдия, прокурор или следовател се освобождава от длъжност с влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление. Тази регламентация се допълва и от разпоредбата на чл. 132 от Конституцията, която урежда принципа и очертава съдържанието на функционалния имунитет на съдиите, прокурорите и следователите. Сочената конституционна уредба обаче не следва да се възприема еднопосочно. Тя е в интерес на това да има механизъм за отстраняване на неподходящи за поста лица, но същевременно е и гаранция, че няма произволно да се премахват дадени магистрати и се явява значима гаранция за тяхната независимост при изпълнение на служебните им функции..."

 

Пълния текст може да прочетете   т у к   или в прикачения документ

"...Съдебният акт, който е обект на тази кампания, е постановен в рамките на компетентността на съд, разглеждащ възложено му гражданско дело, страни по което са Комисията за противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и лица, спрямо чието имущество е поискано отнемане. Въпросите дали да се отправи преюдициално запитване относно тълкуването на Правото на ЕС и с какво съдържание да е запитването са от изключителната компетентност на националните съдилища на държавите членки на ЕС. Механизмът на преюдициалното запитване, предвиден в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз обезпечава правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество, като от особено значение за тази система е независимостта на националните съдилища /т. 43 от Решение на Съда на ЕС по дело № С-64/2016 г./. В този смисъл и компетентните държавни власти на Република България следва да обезпечат независимостта на българските съдилища както при осъществяването на тяхната правосъдна дейност, така и в случаите, когато вземат решение за отправяне на преюдициално запитване относно тълкуването на Правото на ЕС..."

 

Пълния текст може да прочетете   т у к

Уважаеми господин министър-председател,
.......................
Съвсем скоро предстои Вие да бъдете домакин на среща в България между висши представители на Европейския съюз и президента на Република Турция Реджеп Таип Ердоган. След случилия се неуспешен опит за преврат през месец юли 2016г. десетки хиляди турски граждани бяха арестувани, като до нас достига многократно информация от различни легални източници, че много от тях са били задържани без правно основание, без доказателства и са били подложени на изтезания с цел да направят самопризнания за участие в опита за преврат. Между тези хора има над 3 000 турски съдии и прокурори арестувани по едно и също време, като много от тях са задържани вече над една година и половина. Ние, разбира се, осъждаме всеки опит за противоконституционна промяна на властта във всяка суверенна държава, включително и в Република Турция. В същото време обаче, твърдо вярвайки в посочените по-горе демократични ценности, използваме Вашето домакинство на тази предстояща среща, за да Ви призовем по време на нея да се застъпите пред турския президент за спазването на правото на живот, за забраната за изтезание и нечовешко или унизително отношение, за правото на свобода и справедлив съдебен процес, по отношение на всички турски граждани, спрямо които е започнало наказателно преследване по повод на опита за преврат в Турция и в частност на нашите колеги съдии и прокурори..."

Пълния текст може да прочетете  т у к   или в прикачения документ

"Уважаеми дами и господа магистрати,

            Във връзка с предложената за обществено обсъждане Наредба за организацията и дейността на Съвета за партньорство към Висшия съдебен съвет („Наредбата“), моля да вземете предвид становището на Съюза на съдиите в България. Съгласно данните от публикуваните на интернет страницата на ВСС декларации по чл. 195а, ал. 1 от ЗСВ декларации на съдии, ССБ отговаря на критериите за членство в Съвета за партньорство, поради което и се явяваме заинтересовани от разпоредбите на Наредбата.

I. ДЕЙНОСТ И КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪВЕТА

Възможността представители на професионалните организации на магистрати, както и представителите на останалите магистрати да изразяват становища по важни за съдебната система въпроси е същностен за оптималното функциониране на процесите по изработване на добри решения. В тази връзка считаме, че е съществено правилата за работа на Съвета за партньорство („Съвета“) да бъдат конкретизирани чрез изброяване на случаите, в които допитването на ВСС до Съвета ще бъде не само желателно, но и задължително. От Съюза на съдиите в България („ССБ“) намираме, че такива въпроси са приемането на бюджета на съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗСВ), организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите (чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗСВ), съдебната карта (чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ), възнагражденията на магистратите (чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ), изготвяне на годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 12 от ЗСВ), организацията на дейността на системата от органи на съда или прокуратурата (чл. 30, ал. 5, т. 5 от ЗСВ), определянето на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури (чл. 30, ал. 5, т. 6 от ЗСВ), определянето на броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели (чл. 30, ал. 5, т. 7 от ЗСВ), сключването на застрахователните договори по чл. 224, ал. 2 от ЗСВ. Така изброените правомощия на ВСС са пряко свързани с професионалния статут на съдиите и поради това са и пряко свързани с интересите, в защита на които магистратите се обединяват в професионални организации. В тази връзка възможността професионалните организации на магистратите да вземат участие в дискусии по тези въпроси, както и да предоставят становища, ще бъде в полза на взимането на по-добри решения. Също така това са и въпроси, чието обсъждане в рамките на разширения формат на Съвета ще доведе до по-градивни дискусии, в по-широк кръг на представители на магистратите и това ще допринесе за по-легитимни решения по тези съществени въпроси. Вземането на решения по тези въпроси засяга цялата магистратска общност и поради тази причина следва да се търсят начини за постигане на широка представителност. Така, чрез въвеждането на механизъм за задължително съгласуване между ВСС и Съвета ще се установи един устойчив комуникационен канал."

Повече вижте тук.

"Уважаеми конституционни съдии,
Във връзка с покана за представяне на становище по искане Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на редица разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс („НПК“), от Съюзът на съдиите в България считаме за основателни следните аспекти от искането:
I. По искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 50 и разпоредбата на чл. 81, ал. 3, в частта „или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия”
Систематичното разглеждане на хипотезата на чл. 50 във връзка с чл. 81, ал. 3 от НПК разкрива противоречие, което поставя адресатите в невъзможност да изпълняват предписанията. В чл. 50 изрично се посочва, че „наказателното производство не се прекратява“, а в чл. 81, ал. 3 е посочено, че пострадалият може да упражни правата си в едномесечен срок от получаване на „съобщение за прекратяване на досъдебното производство“. Наличието на такова противоречие е в разрез с трайната практика  на Конституционния съд, която „изисква съдържащите се в нормативните актове разпоредби да бъдат непротиворечиви, за да регулират безпроблемно обществените отношения.“ Считаме, че допускането на такава непоследователност на законовите предписания противоречи на принципа на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
В допълнение намираме, че в тези случаи пострадалия бива поставен в по-неблагоприятно положение относно срока за подаване на тъжба, спрямо предвидения общ шестмесечен период от узнаване на факта на престъплението. Това е нарушение на принципа за равенството на гражданите пред закона, тъй като за лицата, считащи се за пострадали от престъпления от частен характер се въвеждат различни срокове за подаване на тъжба – шестмесечен и едномесечен..."

 

Пълния текст може да прочетете  т у к  или в прикачения документ

Страница 3 от 20