РЕШЕНИЕ по дело C‑216/18 PPU

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Висш съд, Ирландия) с акт от 23 март 2018 г., постъпил в Съда на 27 март 2018 г., в рамките на производство по дело относно изпълнение на европейски заповеди за арест, издадени срещу LM,

Член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че когато изпълняващият съдебен орган, който следва да вземе решение относно предаването на лице, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателно преследване, разполага с данни, като посочените в мотивирано предложение на Европейската комисия, прието на основание член 7, параграф 1 ДЕС, които са от естество да докажат съществуването на реален риск от нарушение на гарантираното с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз основно право на справедлив съдебен процес, поради системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт на издаващата държава членка, посоченият орган трябва да направи конкретна и точна преценка дали, с оглед на личното положение на това лице, както и на естеството на правонарушението, за което то е наказателно преследвано, и на фактическия контекст, стоящи в основата на европейската заповед за арест, и с оглед на данните, предоставени от издаващата държава членка на основание член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, след изменението, има сериозни и потвърдени основания да се счита, че посоченото лице ще бъде изложено на подобен риск, ако бъде предадено на последната държава.

В решение по запитване на спецсъда магистратите в Люксембург заявяват, че има хипотези, при които е можело да се откаже прилагането на отменената глава 26 от НПК

Пълния текст може да прочетете  т у к

Решение по дело C-320/16, Uber France.
Държавите членки могат да забранят и да предвидят наказателноправни санкции за незаконното упражняване на транспортна дейност в рамките на услугата „UberPop“, без да уведомят предварително Комисията за проектозакона, с който се инкриминира упражняването на тази дейност.

Заключение по дело C‑89/17, Banger.
Генералният адвокат Bobek предлага на Съда да се произнесе, че когато гражданин на Съюза се завръща в своята държава членка по произход, тази държава трябва да улесни влизането и пребиваването на неговия партньор, който не е гражданин на Съюза, но с когото той е установил или затвърдил трайна семейна връзка в друга държава членка.
Изискването за улесняване не предоставя автоматично право на пребиваване, но предполага държавата членка да извърши подробен преглед на личните обстоятелства, свързани с лицето, което не е гражданин на Съюза, като обоснове всеки отказ за влизане или пребиваване.

Настоящото прессъобщение няма превод на български език.