Публикация във в. Дневник/11 септември 2014 г.

"Каквито и идеи да геренират представители на съдебната система и на неправителствения сектор, тези промени не могат да бъдат осъществени без политическа воля. А такава трябва да има, за да има промяна", смята председателят на най-голямата магистратска организация Таня Маринова.

Госпожо Куцкова, Вие сте един от основателите и дългогодишен бивш председател на Съюза на съдиите в България, оценяват Ви като един от най-последователните радетели за прозрачност в управлението на съдебната система и противник на практиките на Висшия съдебен съвет (ВСС). Затова се обръщаме към Вас по повод декларацията на Съюза на съдиите от 18 юли, че той напуска Гражданския съвет (ГС) на ВСС. Какви са причините на това крайно действие, последвало решението за замразяване на членството му в Гражданския съвет през март?

Конкретният повод е отказът на мнозинството от ВСС да приеме предложените от двама негови членове (колегите Камен Иванов и Калин Калпакчиев, избрани от съдийската квота) нови правила за провеждане на избор на „тримата големи” – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Целта на тези нови правила е да гарантират в максимална степен почтеност и прозрачност на избора. Както се казва в писмото на Съюза на съдиите в България (ССБ), ние не бихме искали с участието си да легитимираме такива действия на ВСС, които определено не срещат одобрението на гражданското общество, нито са резултат от съдържателна консултация с неговите представители. Да не говорим, че и представители на Европейската комисия, и посланици на други държави обявиха, че ще следят внимателно този избор. Основният въпрос обаче не е да се харесаме на чужденците, а да се осигури на българското общество почтено и независимо правосъдие. Ние наистина „замразихме” участието си в Гражданския съвет още през пролетта, като заявихме, че ако ВСС продължава да не подлага на обсъждане предложенията на ГС, нашето участие в този съвет е безсмислено. Подчертавам – не само ние, но и други членове на ГС настояват предложенията му не да бъдат непременно приети, но да бъдат обсъдени. Само че при такова обсъждане, ако идеите на ГС бъдат отхвърлени, ще се налага да бъдат излагани и сериозни мотиви за това. А е по-лесно те просто да не бъдат забелязвани.

Какво представлява този Граждански съвет, кой влиза в него, какви са му функциите?

Гражданският съвет е създаден към настоящия ВСС в края на 2012 г. В него влизат 17 неправителствени организации (НПО). Съпредседатели на ГС са един член на ВСС и един представител на НПО – в момента Даниела Костова – член на ВСС, и Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Функцията на Гражданския съвет е да подпомага експертно ВСС, да работи за укрепване на диалога, доверието и взаимопомощта между ВСС, лицата от съдебната система и гражданското общество. Искам да подчертая, че никой не получава възнаграждение за участие в този съвет, това е доброволен ангажимент. В правилата за действие на ГС е записано, че неговата основна цел е гарантиране на открито и активно участие на граждански и професионални организации при формулиране на стратегиите за реформи в съдебната власт, както и осигуряване на обективност при техния мониторинг. Записано е също, че „ВСС демонстрира воля да развие устойчиви механизми за консултиране и взаимодействие със структурите на гражданското общество, ангажирани с реформата в съдебната система при разработване на политики и оценката на тяхното въздействие”.

Според Вас има ли диалог между ГС и ВСС? ВСС вслушва ли се в становищата на ГС или не?

Не може да се твърди, че няма никакъв диалог. Аз лично не съм участвала в работата на ГС, но от колегите, които активно се включиха, зная, че в началото взаимодействието е било добро. Приети са и някои становища по конкретни въпроси. Липсва обаче диалог по сериозните политики, които провежда ВСС и които предизвикват проблеми не само в гилдията, а и в обществото. Ще дам пример за такова сериозно предложение: Съюзът на съдиите в България от години настоява за обособяването на две, независими една от друга колегии в състава на кадровия орган – съдийска и прокурорско-следователска. Такова предложение беше направено и чрез ГС, но то изобщо не беше внесено за обсъждане във ВСС. Искам да поясня, това наше предложение не е някакъв каприз, нито е израз на негативно отношение към колегите, които не са съдии. На първо място, утвърден европейски стандарт е, че решения за професионално израстване и дисциплинарно наказване на съдии следва да се вземат от орган, в който „мнозинството от членовете трябва да бъдат съдии, избрани от техните колеги”. На второ място, известно е, че прокуратурата е страна в процеса (както и адвокатурата) и е твърде опасно за независимостта на правосъдието страните в процеса да решават съдбата на съдията. На трето място, всички знаем, че у нас прокуратурата е йерархична структура и решаващ глас в нея има Главният прокурор – който и да е той. Главният прокурор е член на ВСС по право, поради което съвсем основателно може да се предположи, че останалите прокурори, които са членове на ВСС, ще се съобразяват с неговата воля. Е, къде отиде европейският стандарт при тази конфигурация?! ГС подкрепи и предложението на колегите Иванов и Калпакчиев за нови правила за избор на „тримата големи”. И те бяха категорично отхвърлени от мнозинството на ВСС с мотиви, които, по мое мнение, са срамни.

Защо, според Вас, ВСС отказва да промени правилата си на работа и защо в частност иска да избере председател на ВКС по непрозрачен и неподдаващ се на контрол начин? Обикновено се смята, че електронните системи за гласуване осигуряват прозрачност и възможност за контрол, а вие се обявявате против тази система във ВСС, защо?

Отговарям първо на втория въпрос. Системата на гласуване във ВСС не е електронна. Тя е механична, без софтуер, който да подлежи на проверка. През годините е показала нееднократно спорни резултати и няма гаранции за сигурност, не може да се провери невалиден вот. Да не говорим, че седящият до теб без особено усилие може да види кое копче натискаш. От ССБ сме настоявали тези избори да са явни – да се вижда кой как гласува, но не се прие, тъй като в закона и Конституцията е предвиден таен избор. Предложението на колегите Иванов и Калпакчиев – да се гласува с интегрална бюлетина, даваща много по-голяма сигурност и възможност за проверка, беше съвсем смислено. Не мога да си обясня какви разумни доводи против могат да се изложат срещу него. И така се раждат едни съмнения… А защо ВСС отказа да си промени правилата, аз не мога да отговоря. Питайте ги тях. За недостатъците, функционирането и управлението на съдебната система се говори от много години, тази тема се споменава обстойно във всеки доклад на ЕС за България.

Защо, според Вас, нещата са застопорени, какво трябва най-вече да се промени в управлението на съдилищата, кой трябва да извърши тези промени?

На този въпрос не може да се отговори с няколко изречения. Ще се опитам да обобщя, без никакви претенции за изчерпателност и компетентност. Една съдебна система е функция от цялостната система на управление на държавата. Моят дългогодишен вече опит показва, че интерес от независим съд имат само тези политически сили, които са в опозиция и са застрашени да бъдат смазани чрез използване на инструментите на държавното обвинение и съда, ако последните са зависими от силните на деня. Когато обаче са на власт, партиите правят всичко възможно, за да поставят на ключови места в нашата система зависими, лесно манипулируеми хора. Конкретен пример – изборът на Главен съдебен инспектор. След няколко позорни провала на самия парламент, който по Конституция е длъжен да избира инспекторите, Съюзът на съдиите се нагърби с несвойствената му задача да излъчи представител от гилдията, когото да предложи на Народното събрание. В крайна сметка бяха предложени две колеги, които публично защитиха сериозни, компетентни концепции и спечелиха уважението, одобрението и подкрепата не само на нас, съдиите, но и на редица неправителствени организации, които внимателно следяха този процес. И какво стана – поканиха ги в комисия на парламента, задаваха им заядливи и оскърбително невежи въпроси и въобще не подложиха кандидатурите им на гласуване. Мисля, че колегите Теодора Точкова и Вера Чочкова могат да се гордеят, че не бяха избрани от този парламент – очевидно не е бил налице интелектуален капацитет за оценка на професионалните им качества. А и те самите явно не са обещали да „слушат”, което пък е отлична атестация за съдийския им морал. Известно е, че и половината от ВСС се избира от парламента. Аз помня какви бяха съображенията, когато се приемаше законът през 90-те години. Идеята беше да се избират хора, чиито професионални и нравствени качества ще бъдат преценявани от едно цяло Народно събрание, от избраниците на обществото. Лично аз тогава бях много щастлива от такъв демократичен подход, сравнявайки го със системата отпреди 1991 г. Колко съм била наивна, а и да бях само аз! Защото какво виждаме, особено през последните години – партийни пазарлъци, разпределяне „толкова за нас, толкова за вас”, привидна публичност и устройване на властови постове на „наши хора”. За да съм честна, трябва да призная, че познавам и много достойни хора, които са били членове на ВСС от парламентарната квота, не е почтено да поставям всички под един знаменател. Но като цяло Висшият съдебен съвет все повече показва зависимост от политическата конюнктура, а турбуленциите в политиката се възпроизвеждат и в съдебната система, което е много страшно. Зависими хора не могат да създават политика на независимост. А съдът е длъжен да бъде независим – не заради комфорта на съдиите, а заради сигурността на гражданите, че могат да разчитат на честно и безпристрастно правосъдие. Само че тези, които се опитват да подчиняват съда, когато са на власт, го осъзнават едва когато се озоват в качеството на подсъдими – на обикновени граждани.

Съюзът на съдиите замрази през март членството си в Гражданския съвет към ВСС заради наказанието, наложено на бившата ви председателка Мирослава Тодорова, която бе понижена в районен съдия; вие твърдите, че това наказание е неправилно и незаконно. Защо, какви са основанията?

Това не е съвсем вярно и може да се провери какво точно пише в писмото ни от месец март. Има го на сайта на ССБ. В него изрично сме посочили, че не обсъждаме наказанието на съдия Тодорова, тъй като компетентен да се произнесе по правилността на решението на ВСС е Върховният административен съд. Но посочваме поредица от примери, при които решения за дисциплинарно наказание на съдии са вземани с решаващия глас на прокурорите в съвета. Поводът за това писмо е начинът, по който беше определено наказанието на Мирослава – дисциплинарният състав беше предложил по-леко наказание, след което без никаква обосновка прокурор от Пловдив, който дори не познава работата й, предложи по-тежкото наказание и то беше гласувано от мнозинството. Затова през месец март Управителният съвет на ССБ призова министъра на правосъдието да внесе законопроект за разделяне на ВСС на две колегии, а самия ВСС – да изработи правила, които да не позволяват професионалната съдба на съдии да се решава от прокурори – в очевидно противоречие с международните стандарти. И тогава предупредихме, че преустановяваме участието си в ГС, докато не се предложи решение на посочения проблем, а не защото не сме доволни от наказанието на Мирослава. Мога да Ви уверя, че независимо от политическата обстановка в страната, ССБ ще продължи да настоява за реформирането на самия ВСС в съответствие с установените европейски стандарти и с оглед на огромната необходимост на българските граждани от честно правосъдие.

Интервю на Емил Коен.

Източник: www.marginalia.bg

Интервю на Елена Авдева - съдия във ВКС в предаването "Неделя 150" на програма Хоризонт, 13 юли 2014г.

Заседанието на ВСС, на което бяха отхвърлени предложенията на Съюза на съдиите в България за промяна на правилата за избор на председател на Върховния касационен съд и Върховния административен съд беше разочароващо, но и очаквано.

Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ съдията във Върховния касационен съд (ВКС) Елена Авдева, която е и член на Съюзът на съдиите в България. Според нея би било наивно да се очаква повишаване на ниво на дебата, предвид практиката на ВСС.

Разочароващ беше и резултатът, защото беше пропусната една чудесна възможност да се повиши нивото на прозрочност и на предсказуемост на практиката на ВСС и то по отношение на един изключително важен за системата, но и за държавата избор.

Предложението да има такива правила са в духа на препоръки от Европейската комисия. Авдева очаква да прочете стенограмата от заседанието на ВСС, за да разбере мотивите на съдебните кадровици, но според нея предложенията на съдиите са били разумни и са щели да повишат не само доверието към начина, по който се управлява съдебната система, а и доверието към следващия върховен съдия:

Следващият председател на ВКС щеше да започне с един много по-добър старт. Той нямаше да бъде натоварен със съмнения около неговия избор и нямаше да се изразходва ресурс, така нужен за един нов ръководител, за да доказва, че е участвал в честно състезание, добави съдия Авдева.

Изборът на ръководител на Върховния касационен съд е изключително важен за системата и за обществото и към него трябва да се подхожда с голяма дълбочина, каза тя.

Ще ми се да спестя неудобството и чувството за срам и конфуз и да припомня, че с ровене в интернет и речници много трудно ще се стигне до позитивни решения, а на такова нещо станахме свидетели в четвъртък.

Авдева коментира и поредния провал с избора на главен съдебен инспектор, след като от НС дадоха ясен сигнал, че той няма да се случи преди предсрочните избори. Съдиите излъчиха кандидатурите на съдиите Теодора Точкова и Вера Чочкова,

Пренебрежителното отношение в парламента и към номинациите, и към произвеждане на изборите, и с тази безотговорна повратливост, която продължи толкова много във времето, остави, според мен, едно изключително неприятно усещане за оскърбено достойнство.

В момента кандидатите стоят в една очевидно нежелана от парламента процедура. Нежелана, защото представените в парламента политически партии просто не намират за нужно да се занимават с избора на главен съдебен инспектор. Може би това безвремие устройва някакви техни интереси, каза още съдия Авдева.

Съдебният репортер на „Хоризонт“ Силвия Великова  и колегата ѝ от „Медиапуул“ Борис Митов коментираха, че на изслушването на кандидатурите на Точкова и Чочкова е в НС сред депутатите личала липса на познания за органа.

Дори и да бяха гласували за едната от двете кандидатури, и да не бяха събрали необходимите 160 гласа, пак щеше да е по-почтено от това да оставят процедурата недовършена, коментира Великова. Митов коментира и изчезналите кредитни досиета на КТБ с думите, че нещата са се променили за 25 години, след като в Партийния дом са изгорели досиетата на „Държавна сигурност“ и със сигурност информацията от досиетата съществува и електронно.

Именно в полето на съдебната власт е да видим какво точно се е случило, какво е намерено, какво ще бъде установено при разследването и дали ще станем свидетели на поредния балон.

Великова и Митов коментираха и ситуацията в КТБ. Те очакват шумен арест на банкера Цветан Василев, но не и доказване на вината му в съда.

Интервюто с Елена Авдева и беседата с двамата журналисти можете да чуете  т у к.