Интервю на Лора Филева със съдия Атнас Атанасов - председател на Съюза на съдиите в България, в. Дневник, 30 януари 2017

"Какво показа последното решение на мнозинството от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да не назначи за и.д. председател на СРС Албена Ботева?

- От една страна това решение демонстрира пренебрегване на редовно изразен акт от страна на общото събрание на съдиите от СРС, с който те са изразили доверието си именно съдия Албена Ботева да изпълнява функциите на председател на съда до избиране на титуляр на тази длъжност. Също така няма как да не бъде отбелязано, че решението беше взето, без да бъдат изложени поне малко прилични и издържани аргументи.

Това решение обаче не може да се разглежда изолирано – то е поредния акт на мнозинството в Съдийската колегия на ВСС, който съвсем ясно разкрива същността му – не да защитава съдиите и да създава условия за подобряване на работата им, а да прокарва някакви различни интереси..."

Интервю с Тамара Тротман - председател на холандската фондация "Съдии за съдии" пред в. Капитал, 15.12.2016г.

"Всички тези случаи са диагноза на проблеми в системата – не само на правосъдието, а в цялата политическа система. Но и Сърбия, и Украйна, и Турция не са част от ЕС, а България е член на ЕС, предполага се, че тук има демокрация и върховенство на закона, част от което е независимостта на съда. В този контекст – как вашата фондация и другите международни организации на съдии са в състояние да помогнат за подобряване на ситуацията тук, доколко нашите проблеми са част от един системен проблем?

Наистина голям въпрос. Опитвам се да следя ситуацията в България. Преди няколко години фондацията ни проследи случая със съдия Мирослава Тодорова. При подготовката ми за тази конференция четох докладите на ЕС за България, както и мониторинговите доклади на ЕК. Достатъчно съм запозната, за да съм наясно, че проблемите на България не са уникални. Вие имате същите проблеми както много други държави.

Позицията на Висшия съдебен съвет (ВСС) в много държави е твърде чувствителна - между политиците и правосъдието, между две отделни власти. Очевидно за много политици е голямо изкушение да се опитат да дърпат конците, като си подсигурят по-голямо влияние над ВСС чрез свои представители.

Това се случва и в Сърбия, и в Украйна, Словакия, и на много други места, в този смисъл - случващото се в България не е нито ново, нито специално. Това може да се види и в доста различни държави по целия свят, Свазиленд, да речем, е добър пример в това отношение.

Никак не е утешително, че имаме същите проблеми като Свазиленд и Турция. Затова е важно какво може да се направи?

Всъщност българските съдии имат много ясна идея какво трябва да се направи. Не е като никой да не знае пред какви проблеми е изправена България, всеки доклад на ЕС казва едно и също нещо. Въпросът е на политическа воля, а също така нещата опират до начина на мислене на съдиите. Независимото правосъдие може да съществува само благодарение на отделните съдии, които имат куража да стоят с изправен гръбнак в трудни времена и са готови да поемат последствията от честното изпълнение на съдийския им дълг.

Понеже сме в контакт с уволнени съдии от Грузия - последния път, когато говорих с един от тях, той каза: "на хартия ние имаме много добра организация на нашата съдебна система, но някои колеги просто не искат да бъдат свободни". И буквално същите думи каза украинският съдия Олександър Волков, когато обсъждахме с него съдебната реформа и отношението на някои от неговите колеги.

Ако един съдия е изграден като професионалист в система, в която телефонното правосъдие е обичайният начин да се решават политически чувствителни казуси и въобще - знакови дела, той може изведнъж да се почувства много несигурен, когато трябва да решава такъв казус по напълно независим начин.

От една страна е прекрасно да си съдия – ти си този, които решава. И в същото време да си съдия е много трудно, защото понякога трябва да решаваш тежки дела. Някои колеги може би опитват да избягнат тази последна стъпка, при която трябва да постановиш независимо решение. В такъв момент е много по-лесно да се вслушаш в председателя на съда. Може би някои хора са се чувствали по-добре – по защитени – при старата система. Поне на мен така ми изглеждат нещата отстрани.

Ето например Грузия и Украйна - две страни, които имат общо комунистическо минало с България, са добър пример за това, че съдиите трябва да градят нов имидж. Да си просто коректен чиновник вече не е достатъчно, за да се гарантира за всеки гражданин справедлив процес, независим и безпристрастен..."

Интервю на Стоян Нешев, в. 24 часа, 25 октомври 2016 г.

Всеки съдия трябва да е в състояние да обясни решението си, казва Ричард Гейбриъл

- Г-н съдия, за първи път ли идвате в България? - Да, България е изключително красива. По-голямата част от времето си прекарах в Пловдив и в София. Впечатлен съм от историята ви. В САЩ нямаме нищо подобно, тъй като сме по-млада държава. Тук съм по покана на Съюза на съдиите. Срещнах се с много български магистрати.

- Какво споделиха с вас българските съдии? - Говорихме си за усилията, които се полагат за подобряването на съдебната система. Споделиха някои свои безпокойства по отношение на съдебната рефорома. Изразиха притесненията си за атестирането на магистрати и по-скоро каква информация се отчита като най-важна в него. Казаха, че за съжаление, съдийската професия в България не се радва на уважение Чух и изразени съмнения за корупция. Моята презентация пред тях беше посветена на атестирането на съдиите в щата Колорадо.

- Дадохте ли им рецепта за успех – как българският съдия да стане независим и да избяга от всякакви съмнения за корупция? - Мисля, че ще е много нахално от моя страна да давам рецепта за справяне с този проблем. Аз се опитах да възприема по-положителен подход, който поставя основен акцент върху това как действа американската съдебна система. Например в Колорадо имаме изградена система за атестиране на съдии, която се възприема за успешна. Счита се, че върху нея политиците не оказват никакво влияние. Това не означава, че в САЩ не се натъкваме на проблеми, но когато възникват, те се разрешават прозрачно. Начинът, по който правим подбор на съдии в Колородо, е допълнителна гаранция затова. Кандидатът подава молба пред обективна комисия за съдебните номинации, която има задача да оцени качествата му. Тя изготвя доклад и дава препоръка за подходящи кандидати на губернатора. След това самият губернатор има съществена задача по оценка на кандидата преди назначаването му. Кандидатите са напълно политически необвързани. В някои щати обаче съдиите се назначават благодарение на резултати на нещо, което може да бъде наречено политическа кампания. Но в Колорадо не е така.

- Има ли осъдени магистрати за корупция в САЩ? - Има, но когато говорим за корупция, нямам предвид икономическото изражение в смисъла на вземане и даване на подкуп. Сещам се за случай, в който се оказа, че първоинстанционен магистрат имал връзка с прокурорката, която се явявала по делата му. Беше незабавно уволнен, но в прозрачна и открита процедура. Затова съветът ми към младите юристи е никога да не забравят да разрешават справедливо спора Много е важно законът да се прилага справедливо към всички страни по делото. Всеки съдия трябва да е в състояние да обясни решението си. Разбира се, по всяко дело ще има загубила страна. Но проучванията у нас доказват, че ако страните заявяват, че съдията се е отнесъл към тях справедливо и че им е предоставил възможност да споделят своята позиция - те ще имат и доверие в съдебната система. Друг съвет, който ми се вижда важен за съдиите, е да слушат повече и да говорят по-малко в залата.

...

- Обяснете ми тъй наречения принцип на върховенство на закона. У нас той изглежда неизясен. - САЩ са основани на принципи, в чиято концепция се включва върховенството на закона. Има два основополагащи принципа, на които почива цялата ни държавна система – равнопоставеност на всички пред закона и на върховенство на закона, а не на индивида. Американската система на държавно управление е такава, че властите взаимно се възпират и контролират. Ще ви дам пример – по наказателно дело, по което съдията трябва да отсъди много строго, въпреки че той може да е на мнение, че това наказание е прекалено сурово и несправедливо, по закон той е длъжен да го наложи. После в решението си съдията може да посочи, че законът формално е спазен и че е наложено наказание, каквото е предвидено, но резултатът от процеса е несправедлив и в мотивите си да се обърне към законодателя и да апелира за промяна на закона. Специално в Колорода тази система много добре работи, т.е. няма антагонизъм между различните клонове на държавното управление. Доколото имам ограничени исторически познания за вас, тук културата е друга и може би имате някои наследени от миналото проблеми, за които трябва да се положат усилия да бъдат преодолени във времето.

- Какви дела решавате в момента? - Съвсем скоро имах заседания по дела, които засягат взаимовръзката между федералния и щатския закон. В САЩ върховенство има федералният закон и ако някоя от разпоредбите на щатското законодателство му притиворечи, се прилага директно федералният закон. Гледахме дела по касационни жалби, които оспорват декриминализирането на някои деяния. Въпросът беше дали лице, което е осъдено по старото законодателство, сега след декриминализиране на деянието има право да подаде жалба за преразглеждане на наказанието

Интервю на Спас Спасов с Кристи Данилец, дадено по време на дискусия във Варна за участието на съдиите в управлението на съдебната власт, организирана от Съюза на съдиите в България, в. Капитал, 21 септември 2016г.

"Кристи Данилец е специалист по борба с корупцията в съдебната система и член на Висшия съдебен съвет в Румъния. От 2005 до 2007 г. е един от тридесетте съдии и прокурори, командировани в румънското Министерство на правосъдието, за да бъдат част от реформаторския екип на тогавашния министър и сегашен евродепутат Моника Маковей.

В момента Данилец е специален пратеник на Европейската комисия в Босна и Херцеговина за оценка на състоянието на съдебната система на страната преди началото на преговорния процес за присъединяването й към Европейския съюз.

Румъния успя да си изгради имидж на страна, в която правото и справедливостта бележат всеки ден победа след победа, тържествуват! Така ли е в действителност?
Истина е, че през последните пет години постигнахме огромни резултати в съдебната система в Румъния. Особено през последните две години започнаха разследвания срещу много политици, членове на парламента, министри, на двама бивши министър-председатели и дори президента.
Виждайки тези резултати в борбата с корупцията, хората започнаха да ги възприемат като пряк резултат от реформата на съдебната система. Именно това е причината, поради която доверието в нея расте в Румъния. В момента то е двойно по-високо, отколкото в изпълнителната власт, и тройно по-високо, отколкото в парламента.

Имат ли реформаторите в румънската съдебна система вътрешна опозиция?
В рамките на съдебната система опозиция срещу усилията ни за реформиране на системата няма. Отпорът, който срещаме идва по-скоро от някои политици, но и от журналисти, които те контролират. Опитват се да наложат в обществото мнението, че когато започваме наказателно разследване срещу някого или го осъдим, това всъщност е изпълнение на политическа поръчка.
За щастие през последните пет години, особено в сферата на наказателното правораздаване, делата, по които са осъдени високопоставени политици и ръководители на политически партии, не са били насочени срещу една или друга политическа партия. Осъдените политици са както от управляващата партия, така и от опозицията, а това означава, че политически поръчки няма.
Отговорът на въпроса как стана възможно всичко това е много прост и има два аспекта: Единият от тях е самото ново поколение съдии и прокурори, които влязоха в румънската правораздавателна система без каквато и да е връзка с бившата комунистическа партия и нейните тайни служби..."