Уважаеми колеги,

на 27.02.2015 г. (петък) от 13:30 ч. в Конферентната зала на ет. 1 на Съдебната палата Съюзът на съдиите в България и Българска асоциация по криминология организират среща-дискусия с проф. Ян ван Дайк на тема „Процесуална справедливост за жертвите от престъпления“. Професор Ян ван Дайк е роден в Амстердам през 1947 г. Завършил е право в университета в Лайден през 1970 г., а през 1977 г. получава докторска степен по криминология в университета в Ниймеген. В момента ръководи магистърски програми по виктимология и лична сигурност в университета в Тилбург. Автор е на над 100 научни публикации, посветени на въпросите на криминологията, виктимологията, наказателното право и възстановителното правосъдие. Проф. ван Дайк е член на проекта GRETA (група практически експерти срещу трафика на хора), осъществяван от Съвета на Европа.

Ще бъде осигурен симултанен превод.

Съветът на Европа публикува последните годишни доклади със статистически данни за изтърпяващите наказание лишаване от свобода и пробация. Докладите SPACE I и SPACE II (Statistiques Pénales Annuelles du Conseil de l’Europe) са изготвени от Института по криминология и наказателно право към Университета в Лозана и могат да бъдат намерени на английски език тук: www.unil.ch/space/space-i/annual-reports (статистика относно лишените от свобода) и www.unil.ch/space/space-ii/annual-reports (статистика относно пробацията). SPACE I за 2013 съдържа информация от 50 от общо 52 затвори в 47 държави-членки на Съвета на Европа, а SPACE II – от 47 пробационни служби.

Докладите SPACE I се изготвят от 1983 г. Тяхната цел е да представят сравними данни за броя на затворниците във всички държави-членки на Съвета на Европа. От 2004 г. въпросникът на SPACE I включва серия от елементи, предназначени да изяснят точно кои лица се включват в статистиките на всяка държава (например някои държави включват лица, излежаващи присъдата си под електронно наблюдение или в специално отделение за наркозависими или психически неуравновесени затворници, докато други – не ги включват). Отговорите на тези въпроси показват, че сравненията на броя на затворниците между отделните държави трябва да се извършват внимателно, тъй като категориите, включени в общия брой на затворниците са различни в различните държави. Същото се отнася и за сравненията на смъртните случаи и самоубийствата в затворите, както и за персонала, работещ в тези институции. Въпросникът се актуализира периодично, за да се адаптира към последните промени в европейските пенитенциарни системи.

Докладите SPАCE II се изготвят от 1992 г. и събират информация за лица, изтърпяващи наказания и мерки, които не включват лишаването от свобода. Тези санкции и мерки често се разглеждат като алтернативи на лишаването от свобода. Проучването не е предназначено да обхване всички подобни санкции и мерки. Включени са основно тези, предложени от Съвета на Европа в член 15 от Препоръка № R (99) 22 относно пренаселеността в затворите и увеличаване на броя на затворниците, в Препоръка No Rec (2000) 22 за подобряване на изпълнението на Европейските правила за обществени санкции и мерки, както и Препоръка CM/Rec (2010) 1 относно правилата на Съвета на Европа за пробацията. Предмет на проучването са обществените санкции и мерки (ОСМ) така както са дефинирани от Съвета на Европа. Според Препоръка № R (92) 16 и Препоръка CM/Rec (2010), но не само. ОСМ трябва да се разбират като "санкции и мерки, които оставят правонарушители в общността и включват някои ограничения на свобода им чрез налагането на определени условия и/или задължения. Понятието включва всяка санкция, наложена от съдебен или административен орган, и всяка мярка, предприета преди или вместо решение за налагане на наказание, както и начини за изпълнение на присъда за лишаване от свобода извън рамките на затвора.“ Лицата, изтърпяващи пробация, обикновено са тези, които се посочват като тези, спрямо които са приложени ОСМ. SPACE II не включва санкции и мерки, приложими само за непълнолетни.

Според статистиката от последните доклади разходите за един затворник в европейските затвори са намалели по време на икономическа криза и това най-вероятно е предизвикало отрицателно въздействие върху качеството на живот на задържаните лица. Кризата не е оказала значително влияние върху броя на лицата, лишени от свобода, въпреки че е налице известно намаляване на пренаселеността на затворите. От друга страна, средният процент на броя на затворниците (броят им, съотнесен към 100 000 души население) се е увеличил с 2,7% в периода между 2007 и 2012 година.

През 2013 г. пренаселеността остава сериозен проблем в 21 от общо 50 европейски затвори, т.е. същото съотношение както през предходната година. През 2013 г. в затворите има 96 затворници на 100 места, в сравнение с 98 през 2012 г., и 99.5 през 2011 г.

Делът на лицата, изтърпяващи присъди за наказание лишаване от свобода за по-малко от една година, е относително висок, въпреки че е намалял от 15% през 2012 г. на 13% през 2013 г. Според препоръките на Съвета на Европа тези присъди често биха могли да бъдат заменени с алтернативни мерки за лишаване от свобода с цел да се подпомогне намаляването на пренаселеността в затворите и да се допринесе за реинтегриране на осъдените в обществото. Най-често продължителността на наказанието лишаване от свобода е от 1 до 3 години (23% от лишените от свобода), а процентът на присъдите над 10 години се е увеличил незначително от 10,2% от лишените от свобода през 2012 г. на 11% през 2013.

Въпреки че не е имало увеличаване на броя на лицата под надзора или грижите на пробационните служби, този факт само в малка степен се отразява на намаляването на пренаселеността на затворите. Така например през 2013 г. само 7,8% от лицата с пробация са с пробация, постановена преди съдебния процес (в сравнение със 7% през 2012 г.). В много държави пренаселеността е налице в места за лишаване от свобода, където се помещават лица, чиято вина все още не е установена.

През 2013 г. най-често извършваните престъпления продължават да бъдат кражби и престъпления, свързани с наркотици. На всеки 100 затворници 18 изтърпяват наказания за престъпления, свързани с наркотици (17 през 2012 г.).

Нивото на смъртността се увеличава (през 2012 г. е имало 28 смъртни случая на 10 000 затворници в сравнение с 25 на 10 000 през 2010 г.).

***

По отношение на България докладите показват, че броят на затворниците намалява като през 2013 г. намаляването е с 5%. Между 2004 г. и 2013 г. броят им е намалял с 13,5%, а между 2012 и 2013 г. с 6,9 на сто. Тези цифри не включват броя на задържаните в следствените арести, тъй като българските институции не са предоставили точни данни в това отношение. През 2013 г. е имало 8834 (капацитетът е 8467) затворници като всеки разполага с около 4 кв.м жилищна площ.

В доклада се посочва, че извън затворите няма специализирани институции за наркозависими нарушители, за лишените от свобода няма предвидени психиатрични заведения извън системата на затворите и има само едно психиатрично заведение в рамките на пенетенциарната система, където затворниците могат да бъдат настанени при нужда. Отбелязва се и липсата на електронно наблюдение на осъдените.

Публикуваме и интервю с проф. Марсело Аеби от Университета в Лозана, изготвил докладите. Интервюто може да откриете тук.

Обществена поръчка за предоставяне на консултантски услуги в изготвянето на специализирани програми за обучение в областта на правата на човека

В рамките на Програма HELP на страниците на Съвета на Европа и на Европейската комисия е публикувана обява за обществена поръчка за набирането на консултанти  за участие в разработването  на учебни програми за европейските стандарти за правата на човека в следните области:

1) Борбата срещу расизма, ксенофобията и хомофобията;
2) Защитата на данните и неприкосновеността на личния живот на човека;
3)  Права на работниците,
4) Право на неприкосновеност на личността.

Обявата за участието   е насочена към съдии, прокурори и адвокати, като крайният  срок за кандидатстване е 2 март, 2015 г.

Цялата информация относно проекта, очакваните услуги, критериите за допустимост и възлагане са на разположение на следните Интернет страници:
website of the Council of Europe , Eurobrussels.

          Уважаеми колеги, публикуваме статията “Българската магистратура”, част от сборника “60 години българско правосъдие (1878-1941). Юбилеен сборник.” С., Министерство на правосъдието, 1941. Авторът й Никола Н. Икономов е забележителен български юрист, съдия във Върховния касационен съд в периода 1933-1946 г., а преди това председател на Софийския апелативен съд. Дългогодишен сътрудник и член на редколегията на сп. „Съдийски вестник“. Текстът представлява вдъхновено и задълбочено слово за високото назначение на съдията, за големите изисквания пред личността му, за професионалните и етичните основания и перспективи на професията.  Особено ценен е анализът в частта, в която се обсъжда разпоредбата на чл. 9 от Закона за гражданското съдопроизводство („Съдилищата са длъжни да решават далата, според точния разум на действащите закони. Ако тези последните са непълни, неясни или противоречиви, то постановяват решенията си според общия смисъл на законите. При липса на закон по дадена материя, те основават реше­нията си върху обичая, а при липса на такъв ‒ върху справедливостта.“) и съдебната практика, в която Върховният касационен съд създава редица норми «с неоспоримо благотворно културно-възпитателно въздействие» (Ж. Сталев).

          “Не бива съдията да се автоматизира, да работи по калъп и по инерция без вникване в същината на споровете. Работата му не е на занаятчия, а на творец. Чужд на света е онзи съдия, който се придържа слепешката към буквата на закона, без да я съобразява с изискванията на живота. Всеки закон има един разум, съдията трябва да го открие, защото никой закон не иска неразумни работи, но съдията трябва да си даде труд да открие тоя разум, а не бива да се води безразсъдно от буквата на закона и да издава книжни решения. Съдията трябва да гледа живота с отворени очи, да бъде човек не само с ум, но и със сърце, не окован в шаблонни формули, а с свободен дух и смел замах. Да търси всякога истината по делото, а не най-лесното решение, същината на спора, а не формата. Решението на съдията трябва да бъде не само законно, но и преди всичко разумно и целесъобразно. За да издаде справедливо решение, трябва да вникне в потайните подробности на делото, за да разбере дра­мата, която се съдържа в спорните правоотношения, да разбере хората в тая драма, техните страдания, и извършената неправда. Безразличното отнасяне към съдбата на тия хора, каквото е отно­шението на бюрократа съдия, никога няма да доведе до справе­дливото решение.

....

          Съдилищата са болници за болни права, затова както добрия лекар, съдиите трябва да приемат съдещите се с доброта, любов, състрадание и милосърдие — човечност, като направят всички усилия да излекуват болните права, да накажат виновния и оправдаят невинния. Без страст, без увлечение, злоба или престъпна снизходителност, съдията трябва да лекува. В един стар френски ръкопис Темида е нарисувана с две сабли, а близо до нея е поставено едно легло с мека възглавница. Възглавницата означава милосърдието, което смекчава правосъдието, а леглото иска да каже, че съдията трябва да издава решението си спокойно и отпочинал. В клетвата на съдията се казва, че той трябва да бъде добър съдия. Правосъдието е ars boni et acqui, затова съдията е длъжен да съгласува изискванията на наказателната репресия с изискванията на човечността. От псалмите се извличат правила, които и днес имат своето зна­чение — повдигането и поправянето на осъдения. Не трябва да се изоставят напълно тия, които са отритнати от съдбата. Съдията трябва да бъде миротворец — той трябва да бъде добър, до­бър човек. Разбира се, тая доброта не трябва да отива до безволие, мекушавост, нерешителност, слабоволие, а осъзната до­брота, човечност, която ще му помогне, за да си създаде едно човешко отношение с тия, които съди, а не отношение техническо, машинизирано-бюрократично.”

          Статията може да откриете тук или в прикачения файл.