След реформата на ЗСВ от август 2016 г. законът е променян общо 15 пъти, като за една част от съществените въпроси, засягащи статуса на съдиите, се наблюдава реставрация и влошаване на нормативната регулация. Така например с измененията, обнародвани в ДВ, бр. 90/2017 г. се премахнаха ограниченията за командироване на съдии, като с новата ал. 2 на чл. 227 от ЗСВ се създаде неограничена възможност за командироване на незаета длъжност. В резултат на това в момента се наблюдава значително увеличаване на броя на командированите съдии, което е свързано с всички известни от миналото отрицателни последици за статуса на съдиите и за ефективността на администрирането на съдилищата. В момента институтът на командироването се използва като едноличен инструмент от председателите на съдилища, с който може да се злоупотребява, доколкото не съществуват обективни критерии за прилагането му. Освен отмяна на чл. 227, ал. 2 ЗСВ, следва да се обсъди предложението от 2016 г., което не беше прието тогава, а именно – въвеждане на колективно приемане на решение за командироване на съдии от страна на общото събрание на съответния съд.