В писмото се проследява цялата последователност на събитията от публичното оповестяване на името на българския съдия от държавния секретар на Съединените американски щати, тъй като тя очертава системност, повтаряемост и насоченост на действията на българското правителство, които са опасни за независимостта на съда и баланса между властите, както и за ерозиране на доверието на гражданите в държавните институции и в легитимността им да осъществяват държавното управление, подчинявайки се на върховенството на правото. Наред с това се обръща внимание, че след политическия акт на Съединените американски щати и реакцията на българското правителство осъществяването на съдийските функции на съдия Миталов ще носи всички белези на компрометирана съдебна независимост и накърнено доверие във възможността да се постигне правосъдието, а това е неприемливо както за българската държава, така и за общността към която принадлежи – Европейския съюз. Тежестта на вредите за авторитета на правосъдието произтича и от факта, че съдия Андон Миталов правораздава в Специализирания наказателен съд, компетентен да разглежда както организирана престъпна дейност, така и престъпления, извършени от високопоставените представители на държавните власти. Във връзка с това се маркират основните етапи на обществената и професионална дискусия за създаване на този съд и разширяване на неговата компетентност по инициатива на управляващото мнозинство, като се припомня и акт на правителството от края на миналата година за извънредното финансиране на специализираните наказателни съдилища, което само по себе си създава впечатление за властова корупция и за накърняване на независимостта на съда чрез избирателно финансово облагодетелстване.
В писмото се изразява убеждението на Съюза на съдиите в България, че не бива да се допусне утвърждаване на съмнението в българското общество, че е възможно да бъде политически поругано достойнството на съдия, без това да е обусловено или последвано от точното приложение на закона от компетентните български органи. Не бива да се създава впечатление, че съдията, за да избегне негативни политически квалификации и сериозни неудобства за себе си и семейството си, следва да съобразява решаването на делата освен със закона и доказателствата и с извънпроцесуални фактори, политически и геополитически тенденции и конфликти или с интереса на изпълнителната власт. Поради това се отправя молба към всяка от международните организации съобразно компетентностите, възможностите и авторитета й да изрази позиция, която да подкрепи българската държава и българската съдебна власт в частност в необходимостта да формулира приложимите в случая стандарти, които се основават на приоритетните ценности на всяка правова държава – защита на човешкото достойнство, презумпция за невиновност и независимост на съда, справедливост и правна сигурност. В този смисъл в заключение се апелира за дефиниране и утвърждаване на международни стандарти, които:

– да установят ясна граница на въздържание на политическите властида оповестяват публично имената на магистрати, за които се счита, че са замесени в корупционни действия, когато не конкретизират общите си декларации и не инициират законоустановената процедура по доказване на съответното деяние и вината на уличения магистрат;

– да формулират система от мерки, които следва да бъдат предприети от страна на всяка съдебна власт, за да преодолее репутационните вреди от неконкретизирани политически обвинения по отношение на конкретен съдия – както неговите лични и тези на семейството му, така и на цялото съдийско съсловие;

– да утвърдят своеобразен протокол на дипломатически отговор, когато политическите действия са извършени от друга суверенна държава.