По-надолу ще повторим изразявани и преди от ССБ съображения по някои от  текстовете на изготвения през март 2024 г. законопроект за изменения на ЗСВ, които считаме, че трябва да намерят място и в разработвания от новата работна група проект.

1. Относно статута на изборните членове на Висшия съдебен съвет

Поддържаме, че в ЗСВ следва да се уреди положението, че изборните членове на ВСС запазват своя статус на съдии, прокурори и следователи, съответно в течение на мандата си следва да изпълняват и функциите си, свързани с правораздаването.

Считаме, че запазването на статуса на съдии, прокурори и следователи означава, че те трябва освен допълнителната си работа в кадровия орган, да продължат да осъществяват основната си конституционна дейност по осъществяване на съдебната власт. Това е така защото „съдържанието на правоотношенията на съдии, прокурори и следователи е изпълнението на техните функции при упражняване на съдебната власт.“[1] Възникването, съдържанието и прекратяването на тези правоотношения,  опосредява упражняването от съдиите, прокурорите и следователите на съдебната власт.

Статутът на съдиите е правно регламентиран в глава девета на действащия Закон за съдебната власт – чл. 160 – чл. 237 ЗСВ. Съществените елементи от статута на съдията включват правилата уреждащи назначаването и освобождаването; несъвместимостта; атестиране и несменяемост; командироване; дисциплинарната отговорност (глава 16, раздел І, чл. 307 – чл. 328 ЗСВ).

Сърцевината на съдийския статут е свързана с обстоятелството, че основната функция на съдията е да осъществява правораздаването по граждански, търговски, наказателни и административни дела – чл. 119, ал. 1 от Конституцията, а негово основно задължение е да решава разпределените му дела в определения срок – чл. 210, т. 1 от Закона за съдебната власт.

Същността на съдебната власт като държавна власт в най-обобщен вид е уредена в Глава шеста от Конституцията. Тя се състои в защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Защитата им се осъществява от специфични за съдебната власт функции и правомощия, осъществявани от правосъдието и по един уникален ред, като се спазват нарочни съдопроизводствени (процесуални) правила: равенство и състезателност на страните, процесуална защита, установяване на истината (чл. 121 от Конституцията).[2]

Според Решение № 10/2011/15.11.2011 г. на Конституционния съд по к.д. № 6/2011 г., Висшият съдебен съвет пряко обслужва функционирането на съдебната система, а не я ръководи, каквато е например ролята на Министерския съвет в изпълнителната власт. ВСС е органът за кадрово обезпечаване на съдебната система с цел осигуряване нейната независимост.

При тези съображения считаме, че изборните членове на ВСС, които  запазват статута си на съдии следва да осъществяват основното си задължение, а именно да правораздават. Допълнителните административните функции, които те изпълняват като членове на кадровия орган очевидно нямат правораздавателен характер. Запазването на статута на съдии е несъвместимо с преустановяването на разглеждане на дела. В противен случай запазването на съдийския статут се лишава от съдържание.

Резонно е, при запазване на съдийския си статут, изборните членове на ВСС да разглеждат дела при намалена натовареност, което следва да се предвиди изрично в проекта.

[1]  Стоилов, Я.  Държавната власт, изд. Сиби, С., 2002, с. 88-100

[2] Мръчков, В. За характера на правоотношенията на съдии, прокурори и следователи, бр. 1 от 2002 г. на сп. „Адвокатски преглед”

Целият текст е наличен тук: