„...При определяне на подсъдността не следва да е водещо да се разтоварват едни съдилища, а да се натоварват други, а самият проект следва да съдържа анализ как възлагането на делата по несъстоятелност на съответния първоинстанционен съд ще се отрази на разглеждането им и какви мерки следва да се предприемат за своевременно и ефективно протичане на производството.

В тази връзка искаме да изтъкнем, че производството по несъстоятелност на физически лица, колкото и да бъде опростено, ще създаде множество текущи задължения на съдиите от първоинстанционния съд. Това ще са масови производства, които продължават дълго време и по които съдията ще е длъжен да извършва неопределен брой действия, предвид засиленото служебно начало, което се предвижда в законопроекта. При положение че районните съдии и сега са натоварени с множество текущи „административни“ задължения, които с времето непрекъснато се увеличават, решението да им се възложи такова производство като първа инстанция може да се окаже нецелесъобразно и би могло да доведе до още по-голямо забавяне на правосъдието. От друга страна, поемането на делата за несъстоятелност на физическите лица от съществуващите специализирани състави в окръжните съдилища изисква обсъждане на необходимост от преразпределение на човешки ресурс и предприемане на съответни организационни мерки за да се обезпечи срочното разглеждане на делата за търговска несъстоятелност. Следва да се напомни, че потърпевши от неразбирането на законодателя често се оказват съдиите, които биват наказвани дисциплинарно за неизпълнение в срок на задълженията си, а негативи търпи и държавата, която бива осъждана да заплаща обезщетения за бавно правосъдие…„

Целият текст е наличен тук

Статията е прочетена: 39 пъти